Култура, Новини

100 години Български фотоклуб

На 30 юни 1920 г. в столичното казино, където сега е Градската художествена галерия, е създаден Български фотоклуб (БФК). Идеята е била на о. з. поручик Георги Ст. Георгиев /Екимов/, бивш авиатор – навигатор на летище Божурище, който е избран и за пръв председател.
Фотографията е чудото на 19 в. За кратко време тя запълва албумите на по-видните личности и по-богатите семейства. Навлиза в печата, науката, създава кинематографията, а по–късно и телевизията. У нас Българският фотоклуб е факлоносецът на това изобретение и изкуство. Той го популяризира чрез сказки, демонстрации, курсове.
През 1922 г. във Физико- математическия факултет на университета е организиран воден от Георги Ст. Георгиев 6-месечен курс за около 150 души. Между тях е и тогавашният студент (впоследствие – професор) Георги Наджаков, който развивайки принципа на светлописа /фотографията/, изобретява електронното пренасяне на образа, въз основа на което се създават копирните машини /ксероксите/ и първият телевизор.
През 1949 г. е създадено Държавното полувисше училище по фотография и кинематография. Директор e Г. Ст. Георгиев.
В 1958 г. се сформира Секцията по научно-техническа и приложна фотография с ръководител инж. Георги Захариев. Той написва т. нар. Свитъци /535 страници/ и организира курс по фотография за професионалисти, който създава специалисти за всички институции и организации, свързани с фотографията.
Лицето на Българския фотоклуб пред широката общественост пък става Секцията по художествена и обща фотография. Фотоклубът е участвал във всички републикански фестивали на художествената самодейност, където много негови членове са награждавани, а през 1974 г. и 1979 г. получава златен медал и звание «Лауреат». До 2000 г. БФК организира 14 общи художествени изложби. Изтъкнати творци – Георги Ст. Георгиев, Никола Божинов, Бончо и Божидар Карастоянови, Емил Рашев, Иван Караджов, Сашо Вазов, Петър Боев, Владимир Димчев, Петър Божков, Георги Дъчев, арх. Николай Попов и по-младите Лоте Михайлова, В. Киров, Ж. Арабов, Бл. Серафимов, Павел Червенков, Красимир Андонов и др., печелят престижни награди от международни изяви.
В собствени ателиета творят Бончо Карастоянов, Емил Рашев, Асен и Тодор Кемилеви, Петър Папакочев, Пенчо Балкански и др. Огромен е приносът на почетния член на БФК Петър Константинов Боев към българската историография. Той издаде „Фотографското изкуство в България“ в два уникални тома с 564 страници. В САЩ Институтът „Рочестър“ представя в съкратен вариант първия том в своя сборник „Ранната фотография в Източна Европа“.
В забележителния си труд П. Боев напомня за историческото място на БФК. За основателите и старото поколение той казва: “…всичките си творчески усилия те посветиха да превърнат клуба в едно пламтящо огнище, средище на фотографското творчество, знания и просвета, чиято дейност в продължение на 80 години и до днес (2000 г. – б. м.) е принос към националната ни образна култура.”
Честит вековен юбилей!

Инж. К. Кафтанджиев
почетен член на БФК – София

Б. Р. Бончо и Божидар Карастоянови, както и Петър Боев, са творци със самоковско потекло.

Leave a Reply