История, Новини, Шарен свят

100 години от рождението и 25 години от смъртта на Славчо Кьосев

Художник, поет, журналист, културен и обществен деятел

На 9 юни се навършват 100 години от рождението на художника, поета, журналиста, културния деятел и общественик Славчо Кьосев. Той е роден в учителско семейство. Завършва педагогическо училище в Панагюрище. Кандидатства в Художествената академия в София, но не е приет заради левите му политически убеждения. Независимо от това продължава да се занимава с изобразително изкуство, пише стихове, изявява се като уважаван читалищен деятел. По-късно учи малко време в академията, но е принуден да напусне поради обществени и семейни ангажименти.
Общува с известните самоковски художници Наум Хаджимладенов, Христо Йончев-Крискарец, Слави Генев, Павел Францалиски, Георги Белстойнев, с колегите си – самодейци-художници Асен Попвасилев, Михаил Болашъков, Асен Кабрански, с писателя и журналист Славчо Ангелов, с братята-близнаци театралите Любослав и Борислав Стефанови, с изявените туристически деятели Иван Шехтов, Верен Ваклинов, Йордан Стоилов, със спортните деятели проф. Димитър Дражев, Георги Димитров, Петър Попангелов.
В продължение на доста години Славчо Кьосев е главен редактор на в. „Самоковска трибуна”. Там работи в добър колектив заедно с кадърни опитни и млади журналисти: Николай Йорданов, Славчо Ангелов, Иван Жеглов, Васил Кондов, Жозефина Иванова, Георги Петров и др. Осигурява авторитетни сътрудници-специалисти, активни дописници, насърчава колегите си в отговорната им дейност. При този даровит човек и аз преди много години се учех на журналистика, на читалищна и обществена дейност.
Спомням си, че в редакцията, на улицата, в читалището около него винаги имаше любопитни, очакващи да чуят нещо злободневно, с точен прицел и правдива оценка, а не рядко и с чувство за хумор. Особено активна бе работата му като художник. Той е участвал с успех в много местни и окръжни изложби. Изявявал се е и самостоятелно.
Такива даровити хора не се забравят, а будят и заслужават почит и уважение.

Борис Узунов

Leave a Reply