Новини, Шарен свят

100-годишният Славчо Докузов: „Да достигнете моите години и да сте обични!”

Нашият съгражданин Славчо Докузов, известен на мнозина под името Конте, закръгли на 17 януари един век. По този повод юбилярят бе приветстван на следващия ден, в понеделник, лично от кмета Владимир Георгиев и председателят на Общинския съвет Силвия Стойчева.
Г-жа Стойчева връчи на столетника почетния знак на Самоков и му пожела здраве и сили, за да разказва за преживяното още дълго след 100-годишнината. Кметът Владимир Георгиев пък зарадва юбиляря с поздравителен адрес и букет цветя и изрази желанието си в общината да има повече столетници.
Близките на бай Славчо, които го придружаваха, споделиха, че техният баща и дядо през живота си не е взимал лекарства /”Той не знае какво е хапче…”/. Самият род е на дълголетници – сестрата на столетника – Будинка, сега е на 98 години.
„Кеф ми е да гледам града така подреден! Пожелавам ви най-доброто, което искате! Уважение трябва да има между хората, уважение”, сподели Славчо Докузов, а после пожела лично на кмета: „Дълги години да е на този пост, всеки да го споменава само с добро и да доживее до сто!…”
На срещата присъстваха заместник–кметовете Сия Шехтанова и Васил Сайменов и секретарят на Общината Ангелина Вангелова.
Трогателно тържество се състоя два дни по-рано и в църквата на адвентистите на седмия ден, част от чието братство от две години е и бай Славчо. Столетникът бе поздравен сърдечно от пастор Емил Гаджалов, директор на Теологичния колеж „Стефан Константинов” към църквата в страната ни. Прожектиран бе филм за живота на забележителния самоковец. Много топли думи, усмивки и подаръци получи той от присъстващите, от близките си, от роднини и приятели. Осигурена бе и почерпка.
Славчо Докузов е роден през високосната 1916 г., по време на Първата световна война, в Доспей. Едва 10-годишен става шивашки чирак, с течение на времето усвоява професията и в продължение на десетилетия, по признание на мнозина, е най-добрият мъжки моден шивач в Самоков и региона. „Като се кажеше Конте, това бе марка, това бе показател за високото качество на костюма, който искаш да си ушиеш”, сподели с уважение възрастен съгражданин.
Бащата на Славчо – Костадин, е бил царски гвардеец. Самият Славчо е имал шестима братя и две сестри. Със съпругата си Свиленка, починала преди няколко години, отгледали две деца – Цецка и Христо. Сега бай Славчо се радва и на шест внуци и девет правнуци.
През целия си дълъг живот не е пушил, но не е бил и пълен въздържател. Както сам споделя, обичал е да пийва по малко и ракийка, и винце. Яде и сега каквото му душа иска, няма проблеми. Наскоро дори започнали да му никнат нови зъби. Слухът му е поотслабнал; оплаква се, че не може да вижда дребните букви във вестника. До миналата година е ходил из града, макар и с бастун, напоследък е повече из къщи. Познат е и като обществен деятел, сдружен земеделец. Стреми се, въпреки всичко, да не се ядосва. Това също сигурно е повлияло за дълголетието.
„Какво ще пожелаеш на твоите съграждани, на самоковци”, попитахме на раздяла бай Славчо.
„Да са живи и здрави и да достигнат моите години”, отвърна столетникът. После, като помисли още малко, добави: „И да са обични!”

х х х

Сега в общината, по сведения от местната администрация, има още двама столетници – Петър Тодоров Вуков от Белчин и Елена Тодорова Гилищарова от Поповяне. И двамата са родени през 1914 г. Най-възрастният самоковец пък е 103-годишният Крум Иванов Кондоферски /роден през декември 1912 г./, който отдавна живее във Венецуела.

Евгения Попова
Тодор Василев

Leave a Reply