История, Култура, Новини

107 години паметта за Булаир е жива

Навършиха се 107 години от победоносната битка при Булаир през Балканската война – на 8 февруари /26 януари по стар стил/ 1913 г., български армейски части /в състава на които се сражават стотици воини от Самоков и околията/ при много трудни условия успешно отбраняват своите позиции, а след това констраатакуват и разгромяват далеч по-многочислените турски табори.
На 7 февруари бе спазена традицията, надхвърлила век, Булаирската епопея да се чества тържествено в града ни като празник на българските воини, на Самоков и общината. От миналата година 8 февруари е и празник на читалище-паметник „Отец Паисий-1859”, което е не само храм на културата, но и пантеон на загиналите – на неговата фасада са изписани за вечни времена имената на 1019 воини от нашия град и околията, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Много от тях – 261 човека, оставят костите си при Булаир, далеч от роден дом, с мисъл за свободата и обединенето на България.

Малко преди обяд в петък пред централния вход на читалището гвардейският духов оркестър огласи с изпълненията си централната част на града ни. Прозвуча Булаирският марш, написан навремето от поручик Найден Андреев, в изпълнение на певческата група „Армейска песен”. Младежи развяха многобройни трибагреници, гвардейци застанаха като почетен караул пред всяка от четирите паметни стели на импозантната сграда на читалището.
Прочувствено слово произнесе архиерейският наместник на Самоковската духовна околия иконом Михаил Колев. „Спускат се не мъже, а орли” – така отец Михаил оцени саможертвата на самоковските воини в епохалната Булаирска битка.
Мъжеството на войниците и офицерите от 22-и Тракийски пехотен полк и 7-и артилерийски полк високо оцени и председателят на читалището Стоян Пашов. Той припомни, че не случайно наричат Булаир „Българското Бородино” и „Малкият Одрин”. Тези воини „дадоха всичко за България, а оставиха само черните забрадки на майки и вдовици”, възкликна Пашов. Той изтъкна и огромната отговорност на всички нас, съвременниците, за съдбините на Самоков и родината на фона на големите изпитания, пред които сега сме изправени, като припомни как великолепната читалищна сграда е била построена преди един век с обединените усилия на воините, културните деятели и гражданството.
„При Булаир смъртта и безсмъртието си подадоха ръка, Булаир е пример за саможертвата на обикновения български войник”, обобщи сякаш пък кметът Владимир Георгиев.
На колене и с едноминутно мълчание бе почетена светлата памет на стотиците герои, жертвали живота си за род и родина.
Тържествено прозвучаха „Мила Родино” и „Шуми Марица”.
С почетни салюти от своите исторически пушки ознаменуваха годишнината участници в родолюбивия клуб „Чакър войвода”, понесли знаме-светиня и пременени в униформи на войници от времето на Балканската война.
Пред паметните стели на читалищното здание с имената на воините, обезсмъртени и в стихотворение на Вазов, бяха положени венци от името на Община Самоков, Архиерейското наместничество, читалището и Историческия музей. Цветя пред паметта на своите деди положиха и много граждани и ученици.
Своята почит към героите изразиха и народният представител Радослав Стойчев, председателят на Общинския съвет Мая Христева, общински съветници, директорът на Историческия музей Веселин Хаджиангелов, председателят на Общинския съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва о. р. полк. Алексей Петков, о. р. ген. Ангел Главев, обществени деятели, граждани.
Ралица Стоянова пък бе водеща на трогателното честване.

Leave a Reply