Култура, Новини

14 самоковски групи участваха в събора в Копривщица

Групата от Говедарци

Копривщица. Моят любим град още от юношеските ми години. Четири лета поред нашите учители от Техникума по керамика и стъкло в София ни водеха в Копривщица. Обикаляхме по тесните калдъръмени улички, избирахме си къщи и дворове и рисувахме с часове. Вечер събираха най-сполучливите рисунки, с които после се подреждаха изложби. Къщите на Каблешков, на Димчо Дебелянов, на дядо Либен и много други останаха като кадри от фотоапарат на белите листа. И тези мигове помогнаха да се влюбя в града и неговата природа. Затова на всеки празник в Копривщица, подхранен от богатата история на този наш истински български град, ходя и се радвам.
Тази година – на 7, 8 и 9 август, за 11-и път Градът на първата пушка, на Кървавото писмо, на Хвърковатата чета на Бенковски се превърна в място за изява на хиляди певци, танцьори, музиканти, кукери и майстори на народни занаяти от цялата страна.
Седем големи сцени, изградени по поляните в местността Войводенец, трудно удържаха съставите, които като прилив на морска вълна непрекъснато ги превземаха. Отпред и отстрани пък българи и чужденци се дивяха на носии – от пъстри по-пъстри, на песни и танци на млади и стари. Най-много обаче се радвахме на мъничетата, които баби и майки бяха облекли с народни носии, а те, с грейнали от радост очи, вървяха редом.
Съставите от Самоковска община и от цялата Софийска област бяха удостоени с правото да покажат своите певчески и музикални умения на сцена номер едно. Участваха певческите групи от Клисура, Белчин, Широки дол, Райово, Радуил, Мала църква, Алино, Рельово, Злокучане, Бели Искър, Ярлово, Горни Окол, Говедарци.
Групата за народни обичаи от Говедарци представи част от сватбения ритуал „Бричене на младоженя”. След като обръснаха младежа, участниците в състава попяха и поиграха, кумата сгъна кърпата и я даде на една мома да я занесе в хамбара: „Колкото са космите в тази кърпа, толкова жито да има в амбара!”. Самодейците от Говедарци поиграха и сватбено хоро. После пък жените отидоха у момата да замесят „квасо”.
Част от сватбен ритуал – „Забраждане на невестата”, показа групата за народни обичаи от Алино. След хорото и песните пък Момчил Чалъков изпълни няколко мелодии на овчарска свирка.
Всички самоковски състави се представиха много добре със своя репертоар. Отличени бяха със записи в Българското национално радио двете групи от Радуил – „Здравец” и „Детелина”, които само преди месец завоюваха първи места на фестивала в пернишкото село Кладница. Фолклорните групи от Алино, Горни Окол, Рельово, Широки дол и Злокучане също получиха признание за своя труд и пяха в студиото на радиото. Групата за автентичен фолклор от Алино дори бе удостоена с най-високото отличие на фестивала – „Златен плакет”. „Вие сте за листата на ЮНЕСКО”, казаха им от журито.

Групата от Клисура

Самото жури с председател проф. Лозанка Пейчева и членове д-р Лина Герова и доц. д-р Игнат Минков веднага оценяваше най-добрите и заедно с грамотите им връчваше и пропуск за запис долу, в града. Там пък, на една от сцените, се изявиха и жените от Шишмановската група към самоковското читалище „Младост”. След като слязоха от сцената, те бяха буквално атакувани от група от Израел – много снимки, прегръдки и подаръци зарадваха певиците и чужденците.
Обичаят Лазарица се изигра от представители на голямото свогенско село Церово. Пожеланията бяха колкото тежка е момата, толкова да са тежки кошерите; колкото яйца са събрали, да ги нашарят и дарят на бедните. Участниците в своеобразното представление разхвърляха орехи, жито, боб и ориз, за да се роди повече през тази година, да са пълни хамбарите.
От село Миланово пък баяха против болка с пожеланието „Да заспиш като пиле под майчино крило”.
Нашите комшии от Момин проход представиха „Пеперуда” – молитва за дъжд. След играта им пожеланията бяха – както реката влачи китките на момите, така да се довлекат облаците и дано Господ се смили и прати дъжд, за да има берекет и богатство. Със своята игра и кукерите отправиха благословии за здраве и плодородие.
Голяма изненада поднесе 75-годишният дядо Пенко Захариев от Лъкатник. Той знае почти целия роден фолклор, може да свири час и половина, но крушовото дърво трябва да е свежо и гъвкаво, да има еластичност и затова по-удобни за свирни са пролетта и есента.
Изявиха се и състави от Габра, Огняново, Лесново, Мусачево, Григорево, Горна Раковица, Елин Пелин, Ихтиман, Вакарел…
Заедно с мен снимаше Пеньо Иванов, шефът на АРИЗ-7 и приятел на Бобфеста в Радуил.
Снежана Кастелова от Червен бряг, Дупнишко, живее в София и пее в „Мистерията на българските гласове”. Учила се е и от наша землячка – голямата народна певица Кремена Станчева.
Между изпълненията и паузите успях да разговарям с Милен Иванов – един от водещите на телевизионното предаване „Иде нашенската музика”. Той е диригент на две частни формации – квартет „Ева” /от 20 години/ и „Светоглас”. Милен пожела на „Приятел” да има още повече читатели, а ние, пишещите, да поддържаме българския дух във всяко отношение.
…Докато нашите състави очакваха записите, обиколих всички сцени. Направо ми се замая главата, но приятно, от това разнообразие на носии, кукерски маски, музикални инструменти. Имаше и толкова много сергии с произведения на българските майстори – всичко, което може да сътворят една талантлива ръка и едно широко сърце. Едва се провирах между тълпите хора, движещи се нагоре-надолу. Най-горе – на последната, седмата сцена, имаше най-много хора, а от високото се виждаше почти целият град…
Този невероятен традиционен фестивал не трябва да прекъсва, нишката не трябва да се къса, а да става още по-плътна и стабилна, защото нашето родно изкуство е наистина велико.

Димитрина Божилова

Групата от Злокучане

Leave a Reply