Паметната плоча на Васил Левски пред Девическия манастир бе отрупана на 19 февруари с венци и цветя. Самоков се преклони пред делото на Апостола на свободата, който вече 144 години след гибелта си през зимата на 1873 г. живее в народната памет като един от най-великите синове на България, подготвил народа ни за освобождение от турско робство.
Паметта на Дякона бе почетена от застанали на пост младежи с гвардейски униформи, както и с едноминутно мълчание и падане на колене от събралото се множество.
Преди това затрогващ рецитал изнесоха ученици от НУ “Станислав Доспевски” и ОУ “Христо Максимов”, пременени в народни носии и в ученическите си униформи.
Прозвуча “Мила Родино”. Чаровната малка певица Маргарита Бочева пък изпълни “Къде си вярна, ти, любов народна”.
“От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи”, тази мисъл на националния ни герой припомни в словото си кметът Владимир Георгиев. Той изтъкна силата на нацията ни, дала на света личност като Левски, и припомни неговия и сега актуален завет за “чиста и свята република”. Панихида за иеродякон Игнатий в началото отслужи протоиерей Михаил Колев, архиерейски наместник в Самоков, в съслужение със самоковски свещеници и игуменката на манастира монахиня Пелагия.
Развяха се големи и по-малки национални трибагреници и флагът на Европейския съюз.
Сред присъстващите бяха зам.-кметът Васил Сайменов и секретарят на Общината Ангелина Вангелова, а Ралица Стоянова се изяви като водеща.
Повече снимки може да видите тук: https://www.facebook.com/pg/VestnikPriatel/photos/?tab=album&album_id=1604481802915096
Подобни материали
145 години безсмъртие – самоковци се преклониха пред делото на Левски /СНИМКИ/
Васил Левски – 147 години безсмъртие
Стотици самоковци отрупаха с цветя паметната плоча на Апостола при Девическия манастир /СНИМКИ/
Чествахме 105-годишнината на Булаирската епопея
Самоков чества 141 години свобода с шествие, топовни гърмежи и поклон пред освободителите
Поклон пред Христо Ботев и загиналите за свободата на България
139 години от освобождението на Самоков. Честит празник, съграждани! /СНИМКИ/
Самоковци помнят подвига на Булаир и след 104 г.! /СНИМКИ/
След век и половина Левски е този, който ни обединява
Благовест Коларов · Работи в “Самел-90” АД
Браво на децата изнесли цялата програма в този мразовит ден ! Но мен и моят приятел присъстващ на поклонението пред паметта на апостола, ни терзаеше мисълта за здравето на тези леко облечени в народни носии малки артисти. Не помислиха ли тези организатори и тяхната ръководителка, че в този студ е рисковано половин час децата да рецитират съкровените за всеки българин слова? Трябва да има приемственост, да се възпитава младото поколение в тези идеали, но цялата програма беше възложена на крехките изпълнители! Така е било по лесно на хората от Общ. Самоков да отблежат този ден. Можеше по кратка програма от децата и ако си бяха направили труда да поканят от София (ако няма местни) някой да рецитира Вазов и неговото “О бесило славно, по срам и по блясък ти си с кръста равно!… и накрая …”връх откъдето виждаше духът, към безсмъртието по прекият път!”, и всичко това на фона на музиката и песента “о майко моя, родино мила…” щеше да предизвика тръпка и ще настръхнат косите на всеки от присъстващите! Но да бъде изпълнено от мъж! В крехките гласчета на малките изпълнители не може да прозвучи така прочувствено, или в изпълнението на жена! Да, заслужават уважение усилията на учители да подготвят децата, но това е панихида, не е някакъв пролетен празник, не е ден на детето 1 юни и аз го приех като лесно отбиване на ангажимент. Друго което ме подразни в този тъжен, мрачен и свят ден за всеки българин, е поведението на присъстващите полицаи, натоварени със задачата да охраняват и пазят реда при провеждане на възпоминанието. Когато в студа децата с жар и ентусиазъм декламираха стиховете си, и всички бяха притихнали, на няколко пъти се разнесе силният звук от форсирането на автомобил. Почти всички присъстващи се обърнаха в посоката в която 3 ма полицаи най невъзмутимо си седяха в колата, която работеше за да им бъде топло, но по неприятното беше, че даваха газ отвреме навреме. Така де, комфорта трябва да бъде пълен. А децата зъзнеха облечени в тънки сукманчета! Това, че са дошли по служба освобождава ли ги и оправдава ли поведението им? Върхът на тези безобразия беше минутата мълчание и поклон от присъстващите, и най вече поведението им когато звучеше българският химн. Тримата блюстители на реда, държавни служители стояха невъзмутимо в колата си! Народее…??? – както би казал Дякона!