Култура, Новини

3 в 1 – музика, песни и рецитация на Ицхак Финци в Самоков

Като разбрах за срещата с Ицхак Финци, много се зарадвах, защото с него се познаваме от доста години. Когато живеехме в Сопот, Георги Божилов-Гебо организира фестивал на българското кино и събра почти всички наши известни артисти. Вечерта в ресторанта бяха половината от тях. Другите – в Карлово, но само след час и те дойдоха при нас… „Толкова се радваме, че сме заедно и се виждаме, което става много рядко”, казаха те и се завихри голям купон. Тогава Финци грабна цигулката и свири почти на всички на ушенце, а аз с бомбето на Гебо събирах парички…
Та, когато се видяхме в ресторанта на хотел „Соната” на 8 септември, си спомнихме с Финци тези мигове и ни стана много приятно. Срещата сега в Самоков пък бе организирана от Димитър Слатински.
Наистина, още веднъж се убедихме какъв неповторим музикант, певец и рецитатор е неостаряващият по дух Ицхак.
Присъства и оперната певица Росица Тренкова. Оказа се, че тя се познава с Ида Финци – сестра на Ицхак, която е завършила оперна школа в Консерваторията в класа на Христо Бръмбаров. С нея се срещнали на една продукция, Ида пяла в ролята на Костанца от операта „Отвличане от Сарая”.
„Музиката влезе в живота ми от най-ранна възраст. У нас идваше учител по музика, а после влязох в частно музикално училище. По едно време реших, че няма да ставам цигулар, а актьор. Но… Вивалди, Моцарт, Бетовен – много ги обичам и те са останали в пръстите ми и не се забравят. Майка ми пееше песните с много чувствителност. Ходехме на испански филми, защото сме от род на испански евреи. По-късно евреите са изгонени от Испания, която е католическа държава”, сподели симпатичният гост.
През цялото време той говореше и свиреше – на пианото /сам се е научил/, на акордеон /бил на сестра му/, а цигулката пък е неговото второ Аз. Сменяше инструментите и с музика проследи дългия си житейски път от детството до днес.
„Пеехме младежки песни – гледахме много съветски филми; после, когато в София идваха Ив Монтан, Модуньо и други, пеехме техните песни. Операта ми подейства и покрай сестра ми и колегите й се влюбих в ариите от „Бохеми”, „Риголето…”, разказа Финци.
Приятел бил с Валери Петров и почва да пее в негови пиеси като в „Когато розите танцуват” /за трите възрасти, в които човек се влюбва/. Чаровно прозвучаха и йодлерова песен от Южен Тирол, и аржентински танга, песента от филма „Зоро” и много други.
Гостът бе донесъл книга с басните на Валери Петров и артистично представи няколко от тях.
За финал на своето чудесно представление, продължило повече от час и половина, Ицхак Финци изсвири френски валс и страстно аржентинско танго.
Всички присъстващи останаха с прекрасни впечатления. Заслужаваше този своеобразен разговор-концерт да се състои в по-голяма зала, за да чуят и видят повече наши съграждани един от големите артисти на България.

Димитрина Божилова

Leave a Reply