Култура, Новини, Статии, коментари

40 дни без Михаил Янков – „Момчето с акордеона”

„Отлитна той над вечната ни нощ…”

Да, така го нарече неговият без време отишъл си брат, когато чествахме 75-годишнината му. Това е една чудесна характеристика за нашия Мишо – оставащ в съзнанието ни с неостаряващия си младежки образ и дух и въпреки по-различната си професионална ориентация, отдал целия си живот и на музиката.
40 дни, а все още не можем да свикнем с мисълта, че го няма, защото до последно го виждахме – все деен, изпълнен с енергия и нови планове, готов на всеки да помогне. И може би, ако не се раздаваше така, без да се щади, с всичката жизненост, която имаше, би стигнал и 90, и 100 години…
Има ли някой около него, на когото да не е помогнал? Има ли някой, когото да е наскърбил или обидил? С една усмивка отминаваше тези, които искаха да го наранят.
Богато надарен и притежаващ много способности, той още от най-ранни години успява да се открои и в трудовите войски неговите музикални качества го спасяват от нелеката служба. Въпреки че по политически причини е спъван и вместо да следва, трябва 6 години да работи във фабрика „Самоковска комуна”, той успява да завърши и висшето си образование като инженер.
Аз си спомням как на един Осми март участвах с група певци в тържествен концерт в Габрово и след това случайно го срещнах на улицата с проф. д-р Давидков, неговия шеф в ЦНИИТ-маш – института, където Мишо тогава работеше. Покани ме да пътувам със „запорожката” му до София и Самоков. През целия път д-р Давидков не можеше да го нахвали. „Гледай този самоковски лъв колко хубаво шофира, но той във всичко е така способен…”
Жалко, че в Самоков не бе оценен по този начин и не стана кмет. Положително щеше да осъществи ценни придобивки за града ни. Градът е в дълг към него и като изключително честна и дейна личност, далеч превъзхождаща някои от отличените почетни граждани. Бе пренебрегнат…
Даденото от него не се видя и оцени.
Аз лично освен сътрудничеството ни в музикалните изяви, съм получила от Мишо специализирана помощ, когато изграждахме отоплението на къщата ни. Но най-вече той се притече на помощ в сполетял ни тежък момент. А и след това, без да го моля, той сам отгатваше трудностите, с които трябваше да се справя, и сам идваше и ми помагаше. Той засне последните ми концерти в Самоков и в София и честването на 70-годишнината ми и ми даде тази ценна документация. Затова сега изпитвам тъга и болка, като че ли съм загубила брат.
Той участваше активно във филмите на ТВ канал „Рила” с Живка Клинкова и проф. Васил Стоин. Никой в Самоков не е почел така проф. Васил Стоин, този голям музикант. Мишо по своя идея организира тържествено честване в читалището с богата програма и гости от София.
Вълнуваше се от проблемите на града. Дейно участваше във всички обсъждания по устройствения план, до последно се бореше за водата на самоковци. А в музикалната си дейност направи толкова много, колкото дипломирани музиканти не са постигали. Виртуоз акордеонист, способен аранжор, отличен организатор, той създаде квартет „Самоков” и записа най-хубавите самоковски песни, повечето от сборниците на проф. Васил Стоин.
Тези записи, както и по-късните със „Септима”, са ценен внос в културното наследство на града ни. Изгради „Септима” като първокласен ансамбъл, отличаващ се с репертоар, подбран с вкус и обхващащ песни от цял свят. Особено отличително беше постигнатото стройно звучене в три- и четиригласна хармония – рядкост за такива изпълнители. Качествата на „Септима” бяха многократно оценявани от авторитетно жури и на „Златния кестен” в Петрич, като при редовните си участия „Септима” получаваше първото място. Колко още награди и отличия пожънаха участниците в състава, с колко участия в коледни и новогодишни концерти ни зарадваха!
Загубата за града ни е голяма. Макар приживе непочетени подобаващо, такива скромни хора остават с прекрасните си дела в паметта на наследниците и на града ни.
Започнах със стих от големия английски поет Шели и искам да завърша възпоменанието с още един негов стих:
„Когато с обич и живот
прелей едно сърце през земните си дни,
то мъртвият там вечно ще живей!”

Росица Тренкова

Leave a Reply