История, Култура, Новини

40 дни от кончината на акад. Светлин Русев: Защо е път, ако не води към храма?!…

Родих се в Царство България.
Живях в България на светлото бъдеще.
Сега живея в България на светлите разочарования.
Живях в нощи на разстреляната надежда – на поети и художници, на духовни аристократи и горди сиромаси, на деца и безпомощни старци.
Идеите бяха убити – мъртвите идеи убиха живите.
Каин уби брат си Авел. Синовете на Авел убиваха децата на Каин.
Каменните подземия на царската милост, на свободата, братството и равенството, се огъваха от болка и ужас.
Разделихме мъртвите на наши и ваши, а невинните им души очакват милост, покаяние и помирение от живите.
Живите!!!
Вярващи безверници, паднали ангели, пътници без път и неродени спасители.
Лутах се в търсене на магическия философски камък на мъдростта, с вечните отговори на живота отсам и живота отвъд; стигнах до каменна кариера, с кървави следи на време, труд и мъка.
Повярвах, че съм намерил пътя – илюзия!!!
„Защо е път, ако не води към храма?!” – недоумяваше старицата от онзи филм…

Написано от Светлин Русев на 25 май 2018 г., един ден преди смъртта да го споходи

Leave a Reply