Новини, Шарен свят

403 честват в събота Антоновден, 177 в неделя – Атанасовден

В общи линии традиционните зимни празници през януари ще завършат тази събота и неделя – на 17- и 18-и, когато ще честваме Антоновден и Атанасовден. Именници в първия ден са общо 403 души, а във втория – 177.
В Самоков 154 човека носят името Антон, а 43 – Андон. Дончовците са 6, а Тончовците – двама. Трима мъже пък са наречени Антоан.
При жените първенството държат 122 Антоанети. Антониите са 42, а Донките – 28. Антонина се наричат пък три представителки на нежния пол.
Не са малко – 134 – и местните Атанасовци. Атанаските пък са 21. Общо 14 мъже носят името Наско, а 8 жени – Наска.
Сведенията получихме с любезното съдействие на общинската администрация.
х х х
Църквата почита на 17 януари паметта на св. преп. Антоний Велики. Свети Антоний е роден през 251 г. след Христа в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Останал сирак едва 20-годишен, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите гробница. Легендата разказва, че една нощ през отворите ѝ минали всевъзможни зверове – змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки, бикове. Те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали.
През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ, той попитал:
„Къде беше, Исусе? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани?“ И тогава се чул глас: „Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят“.
След този случай светецът се преместил от другата страна на р. Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпката си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.
Починал на 17 януари 356 г. – на 105 години.
В народния ни светоглед св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани. Смята се, че са двама братя-ковачи.
В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия Атанасовден тръгват по хората. Другаде има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата да се оставя на тавана за чумата /„за лелята“/. Питките се надупчват с вилица, за да не се „надупчат” децата от шарка. На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не трябва и да варят боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка. Изобщо Антоновден се чества за предпазване от болести.
18 януари пък църквата посвещава на св. Атанасий Велики. Той е роден през 295 г. На 23 години бил ръкоположен за дякон и участвал в Никейския вселенски събор. Пет години след това придобил епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия участвал активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Починал на 2 май 373 г.
В народните вярвания св. Атанас е властелин на снеговете и ледовете. Смята се, че от този ден нататък зимата започва да си отива.
Облечен с копринена риза, св. Атанас отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!” Затова и празникът е известен като “Среди зима”.
Старите хора казваха навремето: „Атанас гелди, и аз гелди” – щом доживяхме Атанасовден, ще изкараме зимата…
Атанасовден традиционно се почита и като празник на ковачи, железари, ножари.
На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, приготвя се с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони моми и ергени дори излизат на поляните, връзват люлки, пеят и играят хора.
На имениците на Антоновден и Атанасовден и на техните близки – честити празници!

Leave a Reply