История, Култура, Новини

45 години от смъртта на свещeник Христо Кондоферски – автор на една велика книга

На 12 юни 2018 г. се навършват 45 години от блажената кончина на свещеноиконом Христо Кондоферски от Самоков. В негова памет поместваме “Впечатления от една книга” от д-р Радка Домусчиева, преподавател в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Нека да бъде светъл споменът за “поп Ристо-Туристо”, достоен син на Самоков и на величествената Рила!

Дневникът по Балканските войни през 1912 и 1913 г. на свещеника от Самоков Христо Кондоферски е едно вълнуващо откровение за лично преживени случки и събития по фронтовете на войната, за срещи с интересни хора, за смъртта, страданията и малките радости на войниците.
Това е летопис на бойните действия на Седма пехотна Рилска дивизия, в чийто Трети бригаден лазарет служи като свещеник Христо Кондоферски. Неговите записки, водени добросъвестно ден след ден, месец след месец, близо две години, ни правят свидетели на страшното лице на войната, на жертвите, ранените, болестите и глада.
Дневникът е деликатно докосване до личните съдби на българските войници – различни по възраст и занаяти, от различни краища на страната, бригадни лазарети, учители, търговци, офицери и ефрейтори, всичките те обединени от решимостта да победят и от страстното желание да се върнат при семействата си.
Спомените за родителите, братята и сестрите, за оставените невръстни деца и дивната хубост на родния край, са изпълнени с любов и умиление. Радост и благодарност към Бога предизвикват неочакваните срещи на земляци, които носят жадно чакани вести от дома. В тези кратки мигове на отдих за къшей хляб и добри новини, читателят открива отронени сълзи по суровите лица на мъжете край войнишкия огън.
Трогателни са спомените за уединените срещи и разговори на свещеник Христо с брат му Иван в мрачните и прогизнали от дъжд и кал землянки. Предчувствието за последна братска прегръдка и неутешимата мъка по загубата му са предадени с потресаващо откровение за любовта и привързаността, за грижата и отговорността, на които са възпитани децата в християнското семейство на отец Христо от Самоков.
Размислите за войната като най–голямото човешко зло са своеобразен пътеводител на бойните действия на военната част, в която авторът служи. Това е близо двегодишно пътуване по калните и безлюдни пътища през опожарени и разграбени села и градове. Читателят става свидетел на дълги и изтощителни преходи през замръзналите полета, тревожно оживени гари и пристанища с акостирали военни кораби.
Мрачни картини на ежедневието се осветляват от красивата гледка на връх св. Атон в Света гора, от красивия залез на слънцето на маслинения остров Тасос. Сърцето се стопля от спомените за любезни домакини, осигурили покрив и трапеза на редовия войник.
Свещеник Христо Кондоферски в своите записки не само разкрива ежедневието на войниците, но по пътя на българската военна част, в която служи, той описва всички български църкви и параклиси, в които не пропуска да се помоли за свободата на България.
Преживените и описани събития от Балкански войни 1912 и 1913 г. са не само важни документи, които съхраняват паметта за поколенията. Дневникът на свещеник Христо Кондоферски възкресява и държи будни нашите предци. Той е заръка към днешните и утрешните генерации да запазят и да пренесат през вековете всичко благородно и ценно, да възвисят духа на тези, до които се докоснат.

Leave a Reply