Култура, Новини, Статии, коментари

78-годишният Г. Гаджанов: “Годините нямат значение, когато имаш желание…”

От няколко години в библиотеката към долнобанското народно читалище „Рила-1898” има постоянен посетител, който се е превърнал почти в част от персонала. Местният краевед Георги Гаджанов, който е вече на 78 години, се е заел със задачата да съхрани това, което знае за селището и района, в книги. Той е автор на 11 книги, свързани с миналото и настоящето на Долна баня. Отначало пише на пишеща машина, после с годините сменя пишещата машина с компютър.
Ето и заглавията на книгите му: „Долна баня – 25 неуморни години – ТКЗС”, ”Долна баня – 30 съзидателни години”, ”Долна баня – сбъднати мечти, селото става град”, ”Долна баня – 40 години ТКЗС и АПК”, ”Долна баня – век и половина светско училище”, ”Долна баня през вековете”, ”Долна баня – 55 години земеделски кооперации”, ”Долна баня – 30 градски години”, ”Извървени пътища”, ”Живот между Рила и Карабаир” /за Долна баня и селата Очуша, Подгорие и Пчелин/, ”Долна баня – земя и хора”, ”Долна баня – един век потребителна кооперация „Напредък”, ”Долна баня – времена и събития”.
С активното съдействие на библиотекарите на бял свят са излезли вече три книги. Библиотекарите сканират снимки и ги монтират в текста. А самият текст е дело на Гаджанов, който независимо от своите над 70 години продължава неуморно да се труди.
Библиотекарите помагат в моменти, когато несвикналите с клавиатурата пръсти докосват някой непредвиден клавиш или когато се налага текстът да бъде съхранен на носител или да бъде изпратен по електронната поща на издателя. По-важно обаче е усърдието, с което възрастният мъж се учи, усвоява технологиите и се опитва да ги подчинява на идеите си, независимо от годините.
Вече е почти готова за печат третата книга, в която пръст с помощта си имат и библиотекарите. Тя ще бъде последна, по думите на автора. Последна, не защото му тежи или защото няма какво да пише, а защото в тези трудни времена е все по-сложно да намериш издател.
За Гаджанов важно е фактите да бъдат записани, за да останат за поколенията, за да се знаят.
За библиотекарите пък остава удовлетворението, че са помогнали още един човек от третата възраст да контактува на „ти” с компютъра и че остава още един документ за родния край във фонда на библиотеката.

Любомир Кузев

Leave a Reply