Култура, Новини, Статии, коментари

8 март – Международен ден на жената

Добър ден, мамо!
Озърнем ли се наоколо, няма да останем равнодушни пред нищо, което е творение на Майката Природа. На всяко нещо ще се спре окото, ще трепне сърцето пред цялата тази красота, която и най-добрият художник, и най-талантливият поет не могат да пресътворят.
Та може ли да се опише белотата на кокичето, надничащо изпод снега; синевата на небето, преляла в незабравките; зората на утрото, спряла се в розата; морските вълни, нахлули в теменужката; бисерните капки на дъжда, превърнали се в момина сълза; чашката на лалето, от която слънцето сутрин пие роса?! А лъчите и светлината на звездите, застинали вечно в еделвайса?! Може би могъщият Прометей, бягайки от боговете, е разпръснал милиони искрици от огъня, засиял в яркочервеното пламъче!?
И сред тези цветя най-красивото, най-обичаното, най-търсеното и желаното цвете е… Детето.
А най-прекрасното творение на природата е Жената!
С нейния гъвкав като на пантера стан, с коси, черни като нощта или тежки като узрял житен клас. С очи-незабравки, череши или кестени. С най-топлите и нежните, най-меките и гальовните ръце, които могат да милват така, както вятърът гали морските вълни и те изпяват на бреговете най-нежната си песен.
Жената е като слънцето – топли, но и изгаря.
Тя е като мълнията – свети, но и убива.
Като водата утолява жаждата, но и дави.
Само към детето винаги е била една и съща – любвеобилна и всеотдайна. Първата дума, която детето произнася, е “мама”. Когато ни боли, пак нея викаме. Когато сме най-щастливи, на нейното рамо плачем от радост. В топлия й скут се сгушваме, когато ни налегне мъката. С “мама” се прощаваме, когато се разделяме с белия свят.
Мама е навсякъде. В една песен Маргрет Николова пееше, че щом детето не я търси вече, значи му е добре, не му е нужна мама. Но тя винаги ни е нужна – и в мъка, и в радост, защото е като огледалото – с нас се радва и тъжи, а като слънцето се старае да изсуши сълзите ни и да стопли замръзналата ни душа.
Без мама не можем!
Мама винаги ни прощава, дори и тогава, когато сърцето й се гърчи от болка. За нея винаги ще си останем деца. А остане ли сама, когато се пръскаме по света, когато свием свои гнезда, когато ни увлече в своя бързей денят, тя пак ще ни очаква да се върнем в родния дом. Ще погали с топли длани някое дръвче в двора и ще си представи, че гали нас. Ще седне на прага, ще се порадва на цветята и ще ги сравнява с нашата красота. Защото за всяка майка най-хубави са нейните деца. Ще спотаи укора в очите си и той ще се оттече заедно със сълзите, които ще пролее някоя вечер.
Трябва, майчице, по-често да идваме при тебе! Да гасим пожара на гърдите ти с едно: “Аз съм, мамо!” Знаем, че това ще ти дава сили да живееш и да се надяваш на нас.
Затова сега, на твоя празник, приеми нашето “Добър ден, Мамо!”

Димитрина Божилова

Leave a Reply