Цветанка Василева
Сърцето ми е пътеводна светлина.
Така ранимо, но безкрайно силно.
Понякога жадувам тишина,
а друг път – любов и руйно вино.
Събуждам се във утрините ранни.
Мечтая, пея, радвам се, скърбя.
По пътя си аз срещам хора разни.
Понякога подават ми ръка.
А вечер жълтата луна щом грейне,
звездите ярки нежно ми шептят.
Мечтите тихо моля: “В мен живейте!
Показвайте ми всеки бъдещ път!”
+ There are no comments
Add yours