Новини, Статии, коментари

90-годишният Славе Брейчев от Алино: “Не мога да живея в града – там се чувствам като в затвор…”

Славе Брейчев

Славе Станчев Брейчев е роден на 12 октомври 1923 г. в Алино. През 1943 г. постъпва в армията, за да отбие военната си служба. Наборната комисия отрежда той да постъпи като млад войник в 55-и пехотен полк, който по онова време е на гарнизон в Охрид, Македония.

– Честита 90-годишнина, бай Славе! От целия ти живот досега какво най-силно се е запазило в паметта ти?
– О, времето на войната!… Ако започна да ви разправям за войната, три дена няма да ми стигнат. Като войник участвах във Втората световна война. Бях пленник при германците. Полковник, още млад мъж, се самоуби пред мен. Бяхме пленници в Битоля. И там настана един глад… Дано никога не се повтаря това време!
– Сега как живееш? Имаш ли братя, сестри?
– Имах трима братя и две сестри – и по-малки, и по-големи от мен, но всички си отидоха. Сам съм сега.
– И си живееш на село, в Алино?
– Цял живот съм в Алино. В града не съм живял. Веднъж една седмица се наложи да остана в града. Стори ми се като че съм в затвор. Живея сега сам на село, но се справям, не търся помощ от никъде.
– Какво си работил?
– От 57-а година станах строител към ТКЗС-то и не съм спирал цял живот. 50 години съм работил… Вече пенсионер, работих като шивач до 75-76-годишна възраст.
– Как минава сега един твой ден?
– Копая в градината, гледам домати… Пека се на слънце. Зимата ми докарват дърва и си паля печката… Имам комшийки – три баби. Някой път аз им помогна, друг път – те на мен…
– Какво най-много те радва в живота?
– Радва ме да съм си у дома. И да не ми заповядва никой, а аз да съм си господар…

Разговора води: Яна Василева

Leave a Reply