93 години не стигат…

Тя е една от емблематичните фигури сред медицинските работници в Самоков. Всъщност – доайенът на медицинските сестри в града ни.
93-годишната Славейка Василева Момова е родена в Самоков на 3 юни 1920 г. По-старото, а сигурно и средното поколение помни една забързана дребна мургава жена, работила 35 години като медицинска сестра последователно в хирургическото, детското и инфекциозното отделение на самоковската болница.
Наричали са я „Сръчни ръце”. Нищо в работата не й се опирало. И най-сложните манипулации е извършвала с лекота. Викали са я от други отделения например, за да бие инжекция на някого…
Питам я сега кое й е давало сили за тази отговорна работа в продължение на няколко десетилетия. Отговорът е кратък: „Инстинктът ми помагаше най-много. И желанието да помогна с каквото мога…”
Затова и кандидатствала навремето за доброволка през Втората световна война, но докато й дойде редът, войната свършила…
А има ли някаква своя рецепта за дълголетие?
Отговорът не е толкова кратък. Свързва го с работата и удовлетворението от нея – в службата, вкъщи.
Не е спазвала никакви специални диети. На младини обаче е играла волейбол, участвала е и в танцова трупа.
Отгледала е три деца. Винаги се е грижела за домакинството, за градината в къщата.
Едва преди няколко години, заради гастрита, е започнала да спазва известен хранителен режим. Всеки ден взема лекарство за кръвното и за стомаха с кисело мляко.
Позволява си и сега обаче по една бира на обяд.
И майка й, и баба й са били дълголетници /починали са на по 94 години/ и може би там също се крие тайната…
Спомня си Славейка и за своя мъж, отишъл си без време: „Съпругът ми, д-р Момов, беше високоинтелигентен и красив човек. Наричаха го „Честната съвест”. Все четеше, за да е в крак с медицинската наука. Прах не даваше да падне върху мен. Беше иначе затворен човек. Не беше контактен, за разлика от мен…”
…Гледам с умиление тази жена. Наистина, сега малко като че ли недочува, но пък чете и вдява конец в иглата без очила. Едва от няколко години ползва бастун. Родила е три деца. Радва се на „три внучета и четири правнучета”.
И си мисля за твърдостта на човешката душа, преминала през много страдания, но сгрявана и от усещането за една осъществена мечта. „Ходих в Израел. Посетих светите места. Имам документ за хаджийка. Мечтата ми беше да ида там още веднъж, но едва ли това ще стане. Напреднаха годините”, споделя Славейка.
А след малко се усмихва мило и сякаш цялата грее.
…Иска ми се да направя дълбок поклон пред тази 93-годишна храбра, дребничка иначе жена, наша съгражданка, изминала не само своя трудов, но и целия свой жизнен път в служба на хората.

Евгения Попова