95 години от рождението на Зафир Йончев – един съвременен възрожденец

Името му е знаково за град като Самоков, за неговата културна атмосфера и художествени традиции. Роден е на 10 февруари 1924 г. Детството му минава в махалата Крискър, откъдето е и псевдонимът на баща му – художникът Христо Йончев, и край езерата и върховете на Рила. Прадедите му са измежду най-известните самоковски родове, от които прихваща възрожденския дух и той не го напуска до сетния му дъх на 14 декември 2006 г.
Помня го на една изложба, облечен в доламата на своя прадядо Димитър Смрикаров – как само му прилягаше! Зафир Йончев или Зефо, както го наричаха в родния му град, бе и е живата връзка между високите пориви на Възраждането, чийто център е Самоков, и съвременното изкуство. Неслучайно Васил Чакъров го нарича „Първогражданин“ на Самоков.
През 1953 г. завършва Художествената академия при проф. Веселин Стайков, в току-що основания графичен факултет, в съседство е ателието на Илия Бешков… Същата година се връща със сребърен медал от Букурещ и става член на Съюза на художниците. От 1954 до 1972 г. е преподавател, през 1967 г. става организационен секретар на СБХ и такъв е до пенсионирането си през 1989 г.

През 1973 г. създава Графичната база в Самоков. Заслужил художник е от 1975 г.
Не е ясно кога е успявал да рисува, но творчеството му е огромно и отдавна се е превърнало в класика. Черно-бялата графика е неговото верую, историческата тема – неговата стихия. Има изключителни постижения в дърворезбата и линолеума – „Хоро“, „Мальовица“… С простия обущарски нож, като някогашните гравьори от Самоковската школа, той постига изключително въздействие на работите си. Те и днес, напук на всички модни течения, стоят достолепно и респектиращо.
Колко художници могат да се похвалят, че са дарили цяла изложба /Ботевград, 1985 г./ или пък над 100 творби на родния си град?!
Да си спомним и да сведем глави пред делото на този „духовен апостол“, както го бе нарекъл Светлин Русев и да кръстим поне една улица на негово име!