Новини, Читателски, Шарен свят

99-годишният Крум Кондоферски от 77 години живее в чужбина, от 66 – във Венецуела

Във връзка с публикацията “Жител на Венецуела е може би най-възрастният самоковец” /в. “Приятел”, бр. 6 от 20 януари 2012 г. / искам да направя няколко уточнения.
Крум Иванов Кондоферски е роден на 4 декември 1912 г. Той е баща на три деца – син на име Жан Клод, живеещ във Франция, и две дъщери във Венецуела. По-голямата от тях, професор по литература, почина на 14 ноември 2008 г. след тежко заболяване.
Крум напуска родината през 1935 г. и живее 11 години в Париж, след което заминава за Латинска Америка, като се установява във Венецуела. Днес е заобиколен от деца, внуци и правнуци.
Много куриози и необясними неща го съпътстват в продължение на един век.
Кръвно налягане, холестерол, стойност на кръвната захар има като на млад човек. Преди три години куче разкъса мускул на десния му крак. Лекарската прогноза беше отчайваща, трагична.
Два месеца по-късно Крум Кондоферски прохожда за втори път в живота си. Сам прави масажи на болното място и компреси с вода от Карибско море. Силните болки започват да отшумяват след 6 месеца, година по-късно само голям белег напомня за случката.
Единствено, което понякога го тормози, е влошеното зрение.
Макар че изтичат 77 години, откакто е напуснал България, и 66 години от напускането от негова страна на Франция, Крум освен испански говори отличен български и отличен френски.
Никога не е имал проблем да получи венецуелско поданство, но си остава българин и то – самоковец!
През 1989 г. изтича срокът на сегашния му български паспорт. Прави постъпки през 1993 г., след това през 1995 г. в нашето консулство в столицата Каракас. Досега – без резултат. Документите му прашясват я на лавица, я в някое чекмедже.
Често му давам зор да поиска новия си паспорт, а той отговаря с кротка усмивка: “Александър, аз не бързам за никъде. Все някога ще ми издадат нов валиден паспорт!”
“Старостта не е за страхливите” – беше казал един голям европейски писател. Дълбоката старост е може би Божия компенсация, благословия, награда за честен и справедлив живот… Ако човекът е здрав и щастлив, иначе е наказание.
Всеки път, когато говоря с него по телефона или го посещавам, Крум Кондоферски не забравя да ми поръча: “Много поздрави на моите хора от Самоков и Ихтиман, много поздрави на всички хора от Самоков!…”

Александър Кондоферски
Мюнхен

Leave a Reply