120 души се събраха на мъжката среща на Побит камик

Култовата мъжка среща на Побит камик край Боровец събра по традиция в първата неделя на август – този път на 5-и, около 120 мъже от Самоков, гости от София и дори от… Белгия.
Всички навеси, масички и пейки в историческата местност бяха заети. Някои пък се разположиха направо на тревата под вековните буки, където дебелите сенки благополучно предпазваха посетителите от адската жега.

В началото бе спазена традицията – председателят на неформалното сдружение Стоян Паунов /Чохи/ кръстоса две ками и закле “новобранците”, сред които имаше и младежи, и млади мъже, а и хора над Христовата възраст. Всеки от тях изрази съпричастието си към патриотичния ритуал с думите “Заклех се!” и с произвеждане на изстрел от пистолет.
Запалени отрано огньове направиха още по-свойска и същевременно тържествена атмосферата. 87-годишният ветеран бай Никола Ярловски /Муклес/ бе в стихията си. Под негово ръководство в големи тави бе сготвен изключително вкусен гювеч, от който хапнаха всички.
Разбира се, на трапезата и всеки сложи по нещо – салати, мезета, разбира се, и домашна ракийка, и други питиета. По достойнство бе почетен и Международният ден на бирата, който се падна на същата дата.

До късно следобед родолюбиви и планинарски мелодии се чуваха чак край Сефер чешма. А “Облаци – скитници”, “Мъглата над планината” и другите чудни чисто самоковски песни сякаш нямаха край. Сред песнопойците се откроиха бившият кмет Ангел Немов, Николай Р. Николов и… много други.
Сред празнуващите пък бяха и народният представител Цветан Сичанов, кметът Владимир Георгиев, зам.-кметът Васил Сайменов, екскметовете инж. Христо Ярловски и инж. Георги Големинов…
Не липсваха шеги и закачки, а на моменти и разгорещени дискусии. В тях на равна нога се включваха висшисти и общи работници, пенсионери и тийнейджъри, обиграни обществени деятели и симпатични млади момчета.
Естествено, имаше и някои и други по-пиперлии приказки. Все пак по друго си е без жени…
Специфичният аромат на местния специалитет “чушка-пръжка” облъхна всички и стигна чак до пътя, където се бяха разположили превозните средства. А паркът бе възможно най-разнообразен – от леки коли от най-различни марки, микробуси и джипове до мотоциклети и велосипеди, от обикновени конски каруци до модерни четириколки /АТВ-та/. Някои пък бяха дошли и пеша от града…

Едно волно мъжко събиране точно на мястото, където нашите предци през 14 в. са се били геройски с турците преди падането на Самоков под робство, където пет века по-късно е минала границата /побитите камъни/ между двете Българии – Княжеството и т. нар. Източна Румелия.
Тук след Втората световна война започват да се събират в първата неделя на август оцелели фронтоваци. Слага се начало на традиция, която продължава вече седмо десетилетие.
Нещо хайдушко, да не кажа космическо, се носи сякаш тук във въздуха. Някои хора си отиват или вече не са в състояние да дойдат пак в тази легендарна местност. На своеобразен пост застават техните синове и внуци, почувствали се родолюбци като баща и деди. И истински самоковци…

Тодор Попов