Струма пее – 2012-а…

Ако пътуваш за Кюстендил, няма начин да не забележиш между дърветата гърбицата на Кадин мост, извила се над река Струма. От него се открива прекрасна гледка към реката и крайбрежния парк. Построен е в далечната 1740 г. За да е устойчив и здрав през годините в него е вградена сянката на Струма – невестата на един от майсторите на моста.

И там, в този парк, от 1987 г., след продължително прекъсване, се провежда фолклорният фестивал ”Струма пее”. Пейки, маси, сергии, павилиони, мирис на кебапчета, пуканки, понички, захарен памук, дървета, които дават хубава сянка, а откъм реката идва приятна прохлада. Тече си водата и разказва за отминали времена. На фона на сцената – голям тапет на прочутия Кадин мост, показваха пък своя майсторлък самодейци от цялата страна.

За трите дни на този фестивал на сцената се качиха състави от Кюстендилско, Пернишко, Благоевградско, София. Разбира се, че не мина и без участието на състав от Самоковска община. Женската фолклорна група от село Клисура, макар и с малко на брой участници, се представи много добре. Жените сами си издирват песните, сами репетират, без музикален ръководител, но за радост на клисурци никога не са се изложили. Този път към тях се присъедини 5-годишната Алекс – вечно усмихнато хлапе и голяма мераклийка да пее като баба си. Адриян посвири на акордеон, а Малина, Яна и Лори изиграха кратка сценка “Край огнището”.

Журито, съставено от главния хореограф на ансамбъл ”Пирин” Тодор Беширски, Митра Бисерова от трио “Сестри Бисерови” и солистката от “Мистерията на българските гласове”, преподавателката по тамбура Людмила Стоянова, пресяваше през ситно сито съставите. Но нали не е толкова важно да се спечели една или друга награда. Най-голямата награда са аплодисментите на публиката и чувството, че си българин и го доказваш с любовта си към фолклора. Пък и това, което гледаш и слушаш, те радва и пълни душата, особено когато на сцената са нашите деца.

Много интересно бе представянето на обичая “Сватба от Радомирско”. Сватбарите поведоха забулената булка и пред прага на пътната врата тя счупи едно гърне – колкото повече са парчетата, толкова повече години щастлив семеен живот предричат! После ритна и менчето, та да върви по вода на младото семейство. През това време една от сватите вадеше от раклата чеиза на булката, та да види цяло Невестино колко е работна и талантлива младоженката. Друга сватя до три пъти повдигаше и отмяташе булото с две клончета от роза, а след това завърза червената шамия на булката. Накрая пък всички тропнаха хоро.

Невестинци поздравиха присъстващите с децата от танцов състав “Невестинче”. Община Дойран в Македония и община Невестино са в приятелски отношения и организират и съвместни изяви.

Фолклорната група “Мегдана” от Благоевград пък взриви публиката с чудесни песни и танци, а в края на програмата направи така, че всички гости се хванаха на хорото. Сред тях игра и пя и 80-годишният Димчо Занев от село Ваксево, Кюстендилско, което отстои на 14 км от Черната скала. Тя пък е цялата от черен гранит и по нищо не прилича нито по вид, нито по лошата слава, на самоковската Черна скала край Боровец. Дядо Димчо играе и пее още от дете. Между другото се е научил и да плете кошници, кошове и т. нар. тулек – кош за нов рояк пчели…

Нови запознанства, красиви и вълнуващи впечатления, обогатени души – всичко това ни дават тези фестивали, които за наша радост и гордост привличат все повече младото поколение.

Димитрина Божилова