До ден днешен сме влюбени…

Точно преди 60 години – на 23 септември 1952 г., двама млади решават да свържат живота си. Днес те продължават да са заедно и на човек му е трудно да прецени кое е по-учудващо – натрупаните години съвместен живот или липсата на оплаквания един от друг. Вместо обичайната “поговорка”: “Нали знаете – човек колкото и добре да живее, все някога се жени”, станах свидетел на истински откровения:
Ефтимка: “Детството ми беше много тежко, но като се ожених, вече всичко се подреди. До този момент каквото съм изживяла, благодарна съм.”
Съпругът Георги, на когото видимо се дължи нейното щастие, е толерантен, изпълнен с разбиране. Не скрива, че се гордее със своята половинка: “Много е работна моята жена. Не мога да се оплача от нищо.”
Във фамилията Станчеви вече има двама сина и две снахи, двама внука, а и два правнука. “Очакваме още”, вметнаха юбилярите. Въпреки че заварих домакините сами, атмосферата бе много духовита, оживена. Те не спираха да се подкачат, да се смеят и да се държат непринудено.
Връщам ги назад, в миналото, около деня на тяхното запознанство. Оказва се 1 май 1949 г. Видели се в ресторант “Езерото”. Съдбата обаче поднася големи изненади – сега синът им със снахата са собственици на този същия ресторант. Дори златната сватба преди 10 години Ефтимка и Георги чествали там.
Тинка всъщност е от Голямо Малово, софийско село, но от 1949 г. живее тук, в Самоков. Работила е във фабрика “Борис Хаджисотиров” /”Слатина”/, била е служителка в Общината. Мъжът й е категоричен: “Аз от войниклъка отидох в ДАП-а шофьор и… това е! Ни работата съм сменил, ни жената!…”
Много са му мили спомените за първия товарен автомобил – “Прага”, от 1953 г. Благодарение на професията си е обиколил цяла Европа, Близкия Изток, Африка. В ония години той бил единственият самоковец – международен шофьор. “Бях в международния стохилядник, дори седемстотинхилядник, бях предложен и за орден “Георги Димитров”, спомня си с умиление ветеранът.
Показва снимка с ТИР-а – любимец от по-сетни години и в този момент се обръща към жена си: “А бе, остарели сме си…”
“Аз не се давам да съм стара”, моментално се опълчва тя.
След поредната порция смях жената продължава: “Младите години ни бяха много весели, хубави. Нямаше страх. И през нощта можеше да оставим вратата отворена. Ние преживяхме много хубав живот, но тежки времена идват за младите. Жал ми е за тях. Днес работят, утре не се знае… Много се пръскат по чужбина. То и нашите внуци са на различни места. Само синовете са тук…”
В този момент показват внуците и правнуците на снимка. Георги заявява: “Тук ни е радостта. Внуци и правнуци се повече обичат!…”
Някак съвсем естествено идва ред да разкрият и тайната на щастливия си брак.
Тинка започва първа: “Хубаво е взаимно да се разбират двама души и да си правят отстъпки. Премълчаването и уважението също е много важно.”
Георги добавя: “Тръгне ли единият да води, това не е живот.”
После и двамата пожелават чистосърдечно на младите да са като тях. Дори и да не го бяха казвали, самият въздух просто сякаш бе пропит с това чудесно послание на двама някогашни младоженци, останали и след повече от шест десетилетия влюбени един в друг…

Яна Василева