Живопис на святото сърце

Уважаеми почитатели на рисуваното изкуство, добре дошли – благодаря!
Ако позволите на вашите мисли да пътуват по бялата пътека на миналото – да бъдем в 1858 г. в Самоков, когато се е родил Михаил Белстойнев, който 12-годишен започнал да пише първите си икони с весели боички, разпределени в черупки от орех.
След години той ще стане първомайстор в Божия занаят.
Семейството му е имало 5 деца – 3 дъщери, от които 2 са живели дълго, синовете му Георги и Христо са били художници. Христо е живял малко години. Надежда – Люба – Невена…
Георги, когото самоковци с благо чувство наричаха Джони, е завършил Художествената академия. Беше изключителен копист и реставратор.
Това голямо зографско име трябва да се опази от ръката на Елена Белстойнева – наследничката.
На 7 април тази година тя ни покани с Иво /Масларски/ да й видим картините. Изненада! Тя започна да ги реди една до друга – една след друга. Получи се нещо като сонетен венец – чу се бързо думата изложба.
Това е живопис на святото сърце.
От малък съм чувал библейската метафора: “Помага Богь, орачо!”
Елче, с китка на ухото ти пожелавам да изтеглиш дълга бразда. Честито!

Васил Чакъров