Преживелици от Тенерифe /3/ – гори, призраци сред мъглата

Александър Кондоферски

На 3 март сутринта се започва с първата ни екскурзия до най-далечната точка на североизток — края на “човката” на “патето”, каквато форма има островът.
Тръгваме със средно голям микробус, каран от шофьора Хуан и заедно с водача ни Хелмут сме 11 човека. Хелмут е берлинчанин и от 9 години живее на острова. 55-годишен бивш маратонец, приятен като човек, който не жали сили и време, за да научим неща, които ги няма в туристическите справочници. Предлага щеки, туристически обувки и раници на всеки от нас, като „чете лекция“ за ползата от това. Успява да всее респект /особено сред бабите от нашата група/ и така си докарва допълнителното възнаграждение за деня – 2 евро за всяка щека и 3 евро за чифт обувки. Раници дава назаем гратис. Ние си носим раница от Германия, здрави обувки за планините и щеки за Надя. Мен щеки не ми трябват – казвам на Хелмут, че няма да карам ски.
Скоро стигаме горите на Есперанца, микробусът ни криволичи през гористи баири с причудливи форми, прави много остри завои.
Хелмут познава всеки вид храст, дърво или цвете. Той търпеливо и изчерпателно съобщава названия, данни, любопитни подробности. Без да е изучавал на млади години география, геология, океанология, вулканология или ботаника, Хелмут притежава енциклопедични познания върху тези науки. Придобива ги тук и продължава да ги усъвършенства, тъй като не можеш да бъдеш планински водач и да издържаш на засилващата се конкуренция, ако не си в състояние правдоподобно да отговориш на всички въпроси на любознателните немскоезични туристи. Хелмут с поведението си вдъхва респект, предупреждава за опасни места по пътеката. А и притежава чувство за хумор. Заявява, че ще бъде за него голям успех, ако до края на деня успее да отведе живи до целта 70 процента от участниците в екскурзията и с това предизвиква смях.
Пътеката започва да слиза през тъмнозелени храсти, дива тиква, капикос, вермут, лавандула. Вече е много горещо, наближава 14 ч. и ароматът на цъфналите растения се усеща едва-едва.
Правим кратка почивка при внушителна кула с фар – Фаро де Анага, намиращ се на 230 м височина. Пълчища от гущери с различни големини изпълзяват отвсякъде от бодливите храсти и обират светкавично парчета хляб и храна, които подхвърляме. Не се страхуват и идват съвсем наблизо.
Още 25 минути и сме на 5 м над нивото на океана при Роки Бормео. Малко пристанище за няколко лодки и 4-5 къши с криви дворчета са изградени тук, очевидно преди доста години. Едната къща е чиста кръчма, но се води „меркадо“ – супермаркет или магазин. Срещу 1 евро човек може да купи студена вода, бира „Хайнекен“, или местна „Дорада“. Пием по две-три студени напитки, преди да потеглим отново.
Спираме се пред голям кактус, за да опитаме зрелите плодове с червен цвят и големина на смокиня, с които завършват последните кактусови „стъпала“ при върха. Плодовете са защитени с дебела ципа с много остри бодли, приличат на таралежче. Откъсвам един по един плодовете, като ръката ми е защитена с няколко слоя дебели салфетки. Въпреки това няколко фини бодила проникват в пръстите ми и ме боли от тях след това няколко дни наред. Плодовете са вкусни и приличат на нашенските черници. Някой от групата казва, че имат вкус на ягода, Хелмут намира, че имат вкус на череша.
Предстои ни да изкачим обратно 500 м височина и около 4 км дължина по дъното на безводна и нажежена от слънчевите лъчи клисура до селцето Чаморга с 30 къщи, където ни чака след 15 ч. нашият микробус. Преминаваме покрай запустели каменни къщи и тесни тераси от обработвана преди много години земя. Подпорните стени са от каменна зидария и са на „суха“ фуга, по 3-4 м високи и 50-60 м дълги. Мога да си представя с какви нечовешки усилия са били изградени някога тези градини от дедите и прадедите на сегашните собственици, оставили всичко това да обрасне с бодлива растителност и да запустее. Теглото на черен, вулканичен базалт е около 3 тона на кубичен метър. В тези зидове има камъни дери по 200 кг и повече. Изпитвам респект и дълбока почит пред тези майстори, отдавна вече покойници. Какъв египетски труд е било да се изградят тези зидове без модерна строителна техника, само с помощта на магарета, лост, тарга, чук.