Преживелици от Тенерифe /последна част/ – Осми март в Годината на делфина

Александър Кондоферски

Днес ще вземем участие в екскурзия до върха на опашката, т. е. до “перцата” на „патето“ Тенерифе. Целта е на 50 км западно от Пуерто де ла Круз.
През Ел Палмар и Лае Портелас достигаме 1200 м надморска височина, след което се спускаме устремно на 612 м височина в селцето Маска. Туристическата атракция в тази част на острова се посещава някой път от 2500 човека на ден и представлява 3-4-часово слизане пеша през страховита клисура с ширина само няколко метра. Ограждат я отвесни и с обратен наклон скални масиви, които се вдигат по 700-800 м нагоре.
Малка част от скалите са голи. Кактуси, храсти, цветя и всякаква вегетация са се вкопчили в тях. Тези шампиони по оцеляване предизвикват респект и възхита. Тропическите цветя и растения, които жена ми отглежда в къщи с радост, са доста по-скромни на цветове и размери. Същите тук растат като храсти или големи дървета. Никой не се грижи за тях, не ги полива, не ги наторява. Всяко разчита само на себе си при тази борба за живот.
След половин час слизане виждаме малки вирчета, по-късно – немощна вадичка, която ги свързва. Църцори като от казан за ракия, но все пак радва окото. Водата е чиста като сълза, студена е и е много вкусна за пиене. След още един час виждаме вирове с валчести камъни, някои от тях по 2 м дълбоки. Поточето има дебит като малка чешмичка и сред него расте бамбук с височина няколко метра. Питам Хелмут дали това е най-дългата и пълноводна река на острова и той отговаря утвърдително на шегата.
В 14,30 ч. поточето се загубва и зърваме отведнъж синевата на океана. След 10 минути виждаме залив с бряг, постлан с големи валчести камъни от черен базалт, обливани от пенливи води. Водата на океана е чиста като сълза, с температура 20° С, видимостта е 20 м и повече. Много хора се къпят на този каменен плаж, други топят само крака във водата или се пекат на слънце. Някои чакат да бъдат превозени с големи моторни лодки.
В 15 ч. нашата група заедно с още трийсетина други туристи се качваме в определената лодка, като всеки заплаща по 9 евро за возенето и 3 евро за „пиршеството“, което ни предстои там. Три чевръсти момчета, които знаят само испански, ни сипват в пластмасови чинии някакъв буламач, връх на готварското им изкуство. Две студени пилешки бутчета с гарнитура от мазен ориз и варени картофи, щедро сплескани с майонеза. Утешението ни идва от малка бутилка с ледена бира „Дорада“. Да си признаем — изпитваме глад след това „шеметно“ спускане от 600 м височина, при около 6 км дължина, въпреки темпото ни на костенурка.
На принципа „пенило се — не пенило се“ /има такава приказка в Самоков/, хапваме всичко насипано в чиниите. Отсервиране на останките става в черен пластмасов чувал и нашата лодка потегля. Слагаме шапките с козирки на главите и се изкачваме три метра по-горе по отвесна стълбичка на най-горната палуба. В тези води има много видове риби, Хелмут е обещал да видим китове и делфини, ако ни работи късметът.
След пристанището за няколкостотин яхти и лодки е град Акантилаго де Лос Гигантес, където постоянно живеят 20 хил. англичани. С бинокли или невъоръжено око съсредоточено се взираме в океанските далечини. Китове не се появяват, въпреки направената от нас „поръчка“. Хич не им пука за нас; и без нас си живеят добре.
Правим голяма дъга в южна посока и се понасяме към пристанището на Лос Гигантес. На 1 км отстояние от него и само на 100 м от гигантската скала на брега виждаме най-после делфини. Днешният 8 март се оказва също така и „Ден на делфина“, освен че е Ден на жената.
От няколко метра разстояние в продължение на 15 минути наблюдаваме тези чаровни създания как изскачат или се гмуркат в тъмносините океански води. Не са безделници като нас и са погълнати от своето занимание. Ловят риба с голям успех, тъй като „ври“ от рибни пасажи наблизо. Още две други лодки приближават делфините, десетина на брой, и изведнъж всички задружно се скриват от погледа ни завинаги. Явно, че нашето любопитство им е дошло до гуша. Сигурно са видели много злини от човека, за да бъдат така наплашени. Всеки един от нас обаче е „уловил“ положителната енергия, която излъчват тези „смеещи се“ красавци. Според статистиката, в световните морета и океани на всеки две минути един делфин загива от човешка ръка. Делфините се заплитат в мрежи /дълги по няколко километра/, с които си служи промишленият риболов, и се задушават. 2007 г. бе обявена от Организацията на обединените нации за „Година на делфина“.
В 17,15 ч. сме на пристанището, където ни чака напечен от слънцето автобус. След половин час спираме в едно от крайбрежните заведения. След час сме в Икод де лос Винос. Този град е световно известен с две неща: с производството на много прочути марки вина и с най-старото драконово дърво на острова.
От 50 м разстояние имаме право да видим това „drago milenario“ /драго миленарио/. Короната е с диаметър от 8 метра, височината е 14 метра, а основата му от вплетени корени като кълбо от гигантски влечуги е с диаметър от 6 метра. Тези дървета растат в Атласките планини /Северна Африка/ и крият в себе си много загадки. Цъфтят веднъж на 12 до 15 години, кората им има вид на кожата на влечуго, стволът отвътре е кух. Те отделят тъмночервена смола /”кръвта на дракона”/, която има антисептични качества и лекува всякакви болести. Не притежават „годишни пръстени“, както останалите дървета, и възрастта на някои от по-известните екземпляри от тях се изчислява само по оставени от човека описания от предишни епохи.
Тези дървета – хилядолетници, притежавали тайнствени сили според гуанчите и можели да предсказват бъдещето със своето поведение. Най-старото драконово дърво в Африка е на 3000 години. За дървото в Икод де Лос Винос се знае, че първите описания за него датират отпреди 600 години. Авторитетни учени смятат също така това дърво за трихилядник.
Не може все още да се докаже по какъв начин това дърво е дошло на островите. Дали това е сторила човешка ръка или пък природните сили – ветрове и морски течения…
Прибираме се в хотела за нощна почивка и размисъл след видените чудесии и се заканваме да направим още екскурзии през Тенерифе в оставащите ни дни. По него и по другите острови някой друг път, при друга възможност, в други години.
Докато все още сме живи и се радваме на живота, докато чувстваме, дишаме волно и сетивата ни функционират!

Край