Представиха книга за Стамболов, издадена от родолюбци

“Душата ми е малка бяла птица,
политнала над сини брегове…”

Така се описва в едно от своите стихотворения Тамара Паспалеева, издала книгата на своя дядо Владимир Караманов “Из спомените ми за Стамболова след падането му от власт”.
Когато се срещнеш наистина с тази дребна, слабичка, крехка като статуетка невероятна жена, преминала достолепните 90 години, ще разбереш, ще усетиш, че не само душата й е птица. Паметта й е като на младо момиче, духът й е борбен, а чувството й за хумор никога не я е напускало.
Още много може да се каже за дъщерята на поетесата Веса Паспалеева. Срещата с нея на 23 октомври в общинската библиотека “Паисий Хилендарски” бе осъществена със съдействието на Руския клуб.
Още в началото на срещата приятна изненада поднесе художникът и почитател на Паспалеева Васил Чакъров. Той бе донесъл в. “Литературен глас”, в който на 8 март 1944 г. е поместено стихотворение, писано от Тамара по време на евакуацията в Кюстендил, когато е била студентка. Искала да поздрави майка си с имения ден – Васильовден. Когато било публикувано, го подарила на майка си, а тя се трогнала до сълзи от този жест.
Друга приятна изненада поднесе инж. Спаска Александрова, която с чудесно слово обрисува твореца и човека, приятеля на Самоков Тамара Паспалеева.
Катя Дамянова пък припомни моменти от Балканската война, от която сега се навършва един век, като изтъкна героизма на българските воини.
Всички тези думи бяха предисловие към това, което после Тамара разказа – за своите книги, за творчеството си и за невероятния си род. Много неволи са се стоварвали върху нея, но тя твърдо е устоявала на бурите:
“Дойдох отново в моя роден град. Отнесли са ме едва на една година от тук, но аз много си го обичам и с радост се срещам с всички вас. Баща ми е руснак, казваше се Леонид, а майка ми – българка, но са ми избрали руско име. Тази наша среща посвещавам на 100-годишнината на Балканската война. Нека отдадем почит на загиналите във войната. От тук са тръгнали за фронта с голямо въодушевление 2000 доброволци. От тях 261 не са се върнали по домовете си – 197 от града и 64 от селата. Техните имена, заедно с имената на още 776 души, са изписани на стената на читалище-паметник “Отец Паисий”. То е единственото читалище в България, построено като паметник на загиналите за националното освобождение. Историците обявиха превземането на Одрин като върхова точка от крайната победа в Балканската война. Понеже съм завършила класическа гимназия, ще си послужа с класически израз: “Славно и сладко е да умреш за свободата на родината!” Аз бях санитарка, самарянка в Кюстендил, преживях болката на ранените и на близките на загиналите през Втората световна война. Затова ми е много скъпа победата на нашите войници в Балканската война. По време на едно от затишията нашите бойци от 7-и артилерийски и 22-и пехотен Тракийски полк са изненадани от Найден Вълчев, който е написал стихотворение през нощта, размножил го на късове от вестник и им го дал с думите: “Научете стиховете, измислете мелодия и запейте при бой.” На сутринта се започва страшен бой. Нашите войници се втурват “На нож!” с песен на уста – марша “Край стените на Булаир”…
Тази жена – истински войник на словото и на българщината, близо два часа стоя изправена, усмихната и ведра. Можеше сякаш още с часове да говори.
На въпроса как е подготвила за печат книгата за Стамболов, тя се пренесе в миналото: “Бащата на майка ми Владимир Караманов е бил историк, много неща е писал, издирвал е в архивите и е слушал, записвал спомени на хората. Даже сам е контактувал със Стамболов. Алексо Караманов, бащата на Владимир, депутат от Учредителното народно събрание, е бил голям защитник на Стамболов. Когато Стамболов веднъж идва в Кюстендил, правят събрание в двора на къщата ни. Говорил Стамболов на събралите се, поучавал ги, запознавал ги с идеите си, но не ги насилвал; искал те доброволно, по своя воля да го следват…”
Тамара и лелите й предали много от съхранените архиви в музеи. Тя прибрала само една дебела зелена тетрадка. Цели 30 години не я отворила. Един ден, когато чула, че има предложение централният площад в Кюстендил да се нарече на името на Стамболов, скочила, грабнала тетрадката и… не я оставила, докато не я прочела цялата.
“Беше ми трудно – буквите бяха като мъниста, но поизтрити, избелели, понамазани някъде с мастило. Едно истинско съкровище, черпено направо от извора от дядо ми, който тогава е бил студент и е посещавал Стамболов. Всичко си остана така, както е написано. Само корицата на книгата е моя”, допълни Паспалеева.
Станала книгата готова за печат, но Тамара нямала пари. Кметът на Кюстендил обаче проявил отзивчивост, правил-струвал и… финансовите разходи били поети от местния бизнесмен Атанас Кирилов. Така спомените видели бял свят. Представили новата книга най-напред в Кюстендил, а след това и в Столичната библиотека /зала “Надежда”/.
Колко ми се иска тези чувства на патриотизъм, които са ръководели дядо й – за да напише тези исторически редове, самата Тамара – за да издаде спомените му, всички – помогнали в благородното дело, да завладеят повече хора.
Дано има възможност синът на Тамара, който е музикант и художник, да успее да издаде друг съхранен труд на Владимир Караманов – за Ильо войвода, легендарна и колоритна личност, гордост за българския род.
А на Тамара Паспалеева нека пожелаем творческо дълголетие и все така бодра, одухотворена и жизнена да посрещне и вековен юбилей!

Димитрина Божилова