Обичайте се – нищо друго!…

Нали си падам по поезията, преди време ми попадна стихотворение, което много ми хареса, но липсваше авторът му. Наложи се приятелка да го издирва и по интернет, и от други източници. Накрая успяхме – авторката беше Стефка Петкова. Открихме я и я поканихме да гостува в Руския клуб в Самоков. Тя се съгласи веднага. Срещата ни се състоя в самото навечерие на 1 ноември – Деня на народните будители.
Преди да вземе думата гостенката от София, Пенка Пенчева рецитира две нейни стихотворения: „…постой, любов, преди да си отидеш…”, „така отчаяно желаех да те имам, както напуканата земя – дъжда…”
Поздрав за гостенката беше и стихотворение, рецитирано на руски.
Стефка Петкова е родена в столицата. Зодия Рак. Завършила е текстилен техникум, била е преподавателка, а сега се занимава с търговия. Първата си книга – „Парченца любов”, издава през 2004 г. Най-интересното е, че сама е нарисувала илюстрациите към стиховете си. Влюбена е в цветята, обожава розите. Любим неин автор е Херман Хес с книгата си „Игра на стъклени перли”.
Поетесата за първи път бе в Самоков, но остана доволна, а и на всички присъстващи достави много приятни моменти. Всички слушаха внимателно как в мигове на откровение нейните душевни преживявания са движели ръката й, за да сътвори стихове – реални, земни и изпълнени с любов.
„Обичайки другите, почти бях забравила да обичам себе си. Обикалях и търсех, намирах и преоткривах много интересни и най-простички неща, които станаха „герои” в моите творби – най-обикновената круша, тръните в полето, дори коминчето на старата пекарна, което със сладък дим рисува картини в небето”, сподели поетесата.
А няма ли да се развълнуваш, ако видиш как старец и старица се водят за ръка и подкрепят своята дългогодишна любов с бастунчетата си!? Стефка сподели и болката си от пустеещите плодородни ниви, по които днес се поклащат само магарешки тръни…
Написала е и много стихотворения за трудните любови, запалили огънчето на грешни чувства. В едно от стихотворенията си иска да танцува с всеки шарен есенен лист, който в представите й е като нота, и заедно с белите облаци да тръгне на далечен круиз.
Тя има още една страст – да снима, но както сама казва – само хубави моменти и усмихнати хора. Затова и призова присъстващите да си купуват албуми, в които да съхраняват щастливите моменти от живота си.
Участниците във вечерта бяха буквално шокирани от едно необикновено съвпадение след прочитането на разказа „Обител за нежни души”, в който се разказва за една сърна, в чиито очи се вижда образът на мъж. Самата разказвачка е тази сърна, ранена от любов. Съвпадение или не, но преди време от едно магазинче бяхме купили сърничка-сувенир. Сега тя стана притежание на гостенката…
Стефка получи и много други подаръци като благодарност за чудесните мигове, които изживяхме заедно. Накрая тя подари на мнозина книгата си „Парченца любов” с автограф. А в дневника за гости на клуба написа:
„…Протегнат път/ като ръка на Господ!/ Вяра и мечта за вричане!/ Да си щастлив е всъщност/ много просто -/ моли се, вярвай и обичай!
С много обич и прекрасни спомени от прекрасните хора от Руския клуб оставам. Бъдете все така усмихнати – позитивни акумулатори на добра и позитивна енергия! Благословени бъдете!”
Поетесата завърши красивите си слова с изпълнение на любимата си песен – „Улыбка”. Ние пък я поздравихме с няколко руски мелодии и с песен за Мальовица, чийто автор е членът на клуба Стоян Чапкънов.

Димитрина Божилова