Благодаря за човечността и надеждата!

Поводът за тези редове е един прекрасен човек и безупречен творец – Теменужка Янкова, дългогодишен ръководител на мажоретния състав, а отскоро и секретар на читалище–паметник „Отец Паисий”.
До преди известно време не познавах лично тази изумителна жена. Бях чувала за нея, бях я виждала, но всичко оставаше до там. И изграденият в съзнанието ми образ, без познанство между нас, бе коренно различен от това, което разкри тя пред мен още при първия ни контакт.
Г-жа Янкова излъчва особено спокойствие. Със самото си присъствие подарява на хората една неописуема сигурност, с погледа си сякаш рисува доброта върху сърцата на всички ни, а с държанието си просто ни учи как да бъдем истински човеци.
Рядко някой човек ме грабва до такава степен, че да седна и да пиша или да говоря за него, но смятам, че г-жа Янкова е една от най-достойните и стойностни личности в града ни. Възхищавам й се от все сърце. Благодаря за доверието към мен и за това, че отново се почувствах на място в институция, в която от моя гледна точка цареше безпорядък и властваха негативни емоции.
Г-жо Янкова, благодаря ви, че ми оказахте честта да ви познавам лично и да работя с вас. Благодаря, че с първите си, може би още малко плахи стъпки в читалището, направихте огромен скок и внесохте уют, като показахте, че читалищната институция е желано място.
Дерзайте, г-жо Янкова! Истински хора като вас са нужни навсякъде, за да се развива качествена дейност, да се твори с чистота в работата и в общуването, да се възпитава и създава култура в нашия град. Личности със самочувствие без покритие и заблудени до безкрай има предостатъчно, нужни са повече хора като вас!

Зоя Станкова