Гостува ни литературният клуб „Димчо Дебелянов” при читалище-паметник „Отец Паисий”

Кой

Иван Ненов

Кой днес, тъй млад, ще си даде живота
за свободата и за зърно вяра!
Това го е направил нявга Ботев
и подвига повторил е Вапцаров.

Кой днес ще жертва своята надежда
във името на светли идеали!
И вместо радост от ръчица нежна –
да буди нечии души заспали!

Кой днес ще вдигне българското знаме
да го развее в Пирин и Балкана,
за да лекува лютите ни рани
от клевети, от зверства и закани!

Кой ще напише днес пресмъртна песен
до своята Венета или Бойка!
Над костите му после – в мрак разнесени –
да грачи гарван и да плаче майка!

„Аз паднах, друг ще ме смени, и толкоз” –
кой днес ще изрече такива думи!
Защо не ни боли за чужда болка!
И думите не стават на куршуми!

xxx

Моята вяра в планината

Искър Рилски

ОБИЧАМ
Брезата.
И Калината.
Защото
са красиви
и нежни…
И ТЕБ те
обичам.
Ти си моя
Хляб,
Вода
и Въздух.
Моята Вяра
във Планината,
Вълкът
и Коня…

Ти си моя ГРЯХ,
за който
опрощение
от никого
не търся!

xxx

Копнеж за любов

Зоя Станкова

Сърцето ми е таралеж…
Свива се, когато го е страх,
свива се, когато го боли
и дори не смее да тупти.

Но разтваря се за грях
пред влюбените ти очи
и плаче, моли, търси,
иска само тях,
дори знаейки, че са сълзи,
изтръгнати от любовта,
която бавно го руши…

О, таралежо! О, моля те, недей!
Моля те, не го търси!
Той… Той е някъде далеч.
Забрави го, избави се ти,
копнежът посича като меч.
Копнежът за любов –
малък меч,
изтръгнат бодил от таралеж…

Кажи, искрен с мен бъди,
ако твоите, всичките, бодли
в мен се забият, то няма ли аз,
няма ли преди теб да умра!?
Недей… Съжали ме. Пощади ме.
Моля те, моля те, таралежо,
спри да го обичаш…

Сърцето ми е таралеж,
но не зная, защо в гърдите
ме боде!
Дали да каже – любовта
му виж,
или светът е лош и крие се,
като дете?

Сърцето ми е таралеж,
който никога не ще узная
само мене ли боде!?…

xxx

Да върнем времето назад

Сияйна Ангелова

О, как ми се иска да върна времето назад! Но може ли това да се случи; то е като на бялото да кажеш черно… Ако можех обаче да върна времето назад, щях да го направя.
Сега тези ужасни неща, за които се надявам да се подобрят, нямаше да ги има. Аз не знам какво мисли този човек, но думите, които изговаря, ме карат да се замислям дълбоко.
Човече, какво направи!? Разби си бъдещето, разби и моите мечти и така сбъдна мечтите на други познати хора, но сега и техните сбъднати мечти избягаха.
Какво стана? Защо всичко това се случи с теб, с твоята добра душа?
Не знам какво е всичко това. Може би е капан от черни облаци или кошмар.
Когато се сещам за теб, сърцето ми кърви дълбоко в мен, въпреки че неумишлено ти оставаше рана в сърцата ни и правеше другите щастливи. Обсипваше ги с благоденствието си, а у мен остана мисълта, че ще съжаляваш един ден.
За да не страдат те, остава аз да тъжа. Защо?
Орис, за която сега съжалявам, те обзе. Въпреки че дълбоко в мен скърбя, иска ми се да бъдеш като току-що разцъфтяло цвете, а не да умираш като красива роза.
Сега ти разбра каква е цената на живота. Тя е много скъпа, нали? Евтина е само за хората, които губят смисъла на живота. Както за мен, така и за теб тя трябва да е скъпа – бори се докрай, за да не плащаш скъпо и прескъпо след това за постъпките си.
Картината от далечните изминали дни не беше красива! Със събуждането си плачех, със заспиването си – също. И не за каквото и да било, а за това, че един ден ще съжаляваш за постъпките си.
Защо го направи? Ти беше като крадец, който ми отне щастието. Сега аз, като полицай, като те хвана, се опитвам да бъда пак щастлива. Така трудно ми е – сякаш карам кънки на лед, а аз не умея това.
Животът е филм, а нашият е пълен с догадки. Иска ми се да не се връщам назад, иска ми се да затворя тази страница от романа, но не мога. Мога да кажа само „Съжалявам”. Но ти не заслужаваш съжаление, ти заслужаваш много повече.
Сега стоя обаче безсилна. Може би мога да ти бъда от полза, но никой не се интересува от мнението ми, просто ме изхвърляте настрани, като чифт износени обувки.
Аз, като безсилен слушател, мога само да страдам. Какво мога да направя? Ако един единствен път ме изслушате, може би ще съм ви полезна. Може би щях да ви накарам да се замислите. Но това не се случва, аз съм човекът „Никой” сред вас. И все пак знам, че един ден ще бъда „Някой”. Дано тогава да не е късно…
Трудно преглъщам твоите думи и постъпки. Сега какво? Не мога да опиша колко тежко ми е! Аз нямам сили да прелистя страницата от романа, но вярвам, че ти можеш. Сега, за да зарадваш мен, затвори тази грозна страница и отвори някоя друга. Тежък е романът наш, но страницата, която ти трябва да напишеш, ще превърне този роман в приказка. Една вълшебна приказка, с която дори и в студените нощи ще ти бъде топло!

Други стихове

Настроение

Димитрина Божилова

Тъй било е в стари времена –
на трапезата са вкусни ястия –
чушки, боб, сарми и мед,
и питка с паричка за късмет.

Тъй било, и сега така е,
стари, млади, всеки знае –
Коледа е празник за душата
за всички хора по земята.

Чашите с вино да налеем,
песента народна да запеем,
да се гледаме с любов в очите,
да си изживеем волно дните!

Тъй било е в стари времена –
нека винаги да е така!

xxx

Ученическо творчество

Коледа иде! Коледа иде!
Със звън на камбани
от ясно небе.

Децата лудуват, децата се смеят,
навън със шейните
бодро лудеят.

А ние очакваме Коледа мечтана,
подаръци да отворим;
виж, Коледа стана!