Университетът на Живота

Размисли

„Ей, как искам да завърша веднъж тая гимназия! Да си уча това, което си искам, да си живея живота, както си искам…”
Е, добре де, но животът не винаги е съгласен да играе играта по твоите правила. Понякога, за съжаление, се налага ти да се съобразяваш с него.
В Университета на Живота също има изпити, но те не са в края на един от двата семестъра. Те са всекидневни и са доказателства за човешката ти сила. Поправителни сесии винаги съществуват, а заплащането за явяване излиза доста скъпо. Определено по-скъпо от реален изпит в университет.
Не, не искам да ти кажа, че никога няма да „те скъсат” в този Университет на Живота. Или че трябва да паднеш духом, ако го допуснеш.
Абсурдно би било да си го помислиш дори и само за миг – че ти ще си този безгрешен човек, който винаги ще прави нещата по правилния начин. Въпреки че се съмнявам да съществува такова чудо, наречено „правилен начин”… Затова понякога си струва да си сбъркал, преписал, ненаучил нещо… за да можеш да отидеш поне веднъж на поправка в Университета на Живота.
Понякога просто трябва да грешиш, да посещаваш сесиите през септември, за да можеш да придобиеш реално знание за самия себе си накрая. Само тогава, когато си оценил цената на борбата за едно нещо, можеш да оцениш самото нещо истински.
…
Ок, има и друга ситуация. Да предположим, че си се борил достатъчно и на редовната сесия в този твой Университет на Живота. И отново нещо не се е получило. „Защо?”, питаш се, проклинайки всички възможни същества от древни митологии, които 100 % са ти направили по една черна магия… Ами защото изпитите в живота са малко извратени понякога, извратени по своему. И държат да те научат да не се отказваш.
Нищо, че не са те оценили правилно първия път. Не оставяй невзет изпит, само защото не си успял веднага. Ще отидеш на поправка, ще платиш скъпо и ще спечелиш.
Да, трудно е, но има неща, за които си заслужава да се заплати по-висока цена. И не – тези неща не винаги са онези скъпи вещи, които си мислим, че придават смисъл на живота ни. Онези неща, за които си заслужава да заплатим скъпо – това са нещата от Университета на Живота. Нещата, които ще ти дадат усещането за лична свобода, тъй като само ти знаеш през какво си преминал, за да стигнеш до дадено прозрение.
Университетът на Живота…
Там, където не си избрал една специалност, а трябва да учиш всичко едновременно.
Там, където нямаш определен час за някоя лекция, упражнение или дата за предаване на курсовата.
Там, където миг след миг се редуват болка и радост.
В едно съм сигурна – Университетът на Живота е цветен. Оцветен е в сиво, само ако ти искаш да го видиш такъв.
Няма сграда, няма ректорат, нито разни факултети. Той е навсякъде, винаги до теб – и най-важното: Готов е да ти помогне, ако си достатъчно инатлив, за да му покажеш, че… имаш желание да го опознаеш.

Виктория Георгиева