Паисий Хилендарски – мост между две епохи

Ученическо творчество

Паисий Хилендарски е една бележита личност в българската история и литература не само заради „История славянобългарска”, но и заради самия себе си. Роден през 1722 г. в с. Доспей, Самоковско, той до края на живота си показва на хората всичките си добри качества и се раздава постоянно.
Но в днешно време няма такива хора. Сега ние използваме всякакви луксове и не се лишаваме от глезотийки. Ето например Паисий е ходил пеша хиляди километри, за да събере факти за книгата си, а ние палим колата, за да отидем до магазина отсреща.
Отецът се бил посветил изцяло на монашеството и се бил отказал от повечето привлекателни неща. А днешните духовници само се чудят как да се качат на по-високо ниво или да припечелят пари. И сега, когато патриарх Максим почина, свещениците едва не се избиха за мястото и властта му.
Паисий е искал той и другите хора да познават миналото си, а днешната младеж се интересува само от „Facebook”. Да, смешно е, но не е весело. Напротив – потресаващо е.
Но стига толкова за сегашното време. В миналото има повече факти. Със своята „История славянобългарска” Отец Паисий подтиква хората към по-добро и хубаво бъдеще, черпейки знания и духовна сила от миналото. Аз лично още не съм изучавала книгата, но знам едно обръщение от началото й: „О, неразумни и юроде, защо се срамиш да се наречеш болгарин?”. Почти съм сигурна, че ако кажеш това на някой тийнейджър, едва ли той ще го разбере и няма да знае от коя книга е и кой е авторът й. Макар че със сигурност знае песента „Дим да ме няма” и кой е Графа.
„Помни своя род и език…” Това е друго послание, за което се сещам. Но ние не го спазваме. Вкарахме много чужди думи в нашия хубав български език. Най-вече английски. Например вместо „добре”, казваме „о`кей”. Думата „мерси” е френска. Дори вече започнахме да празнуваме чужди празници като Свети Валентин и Хелоуин. С какво те са по-добри от българските Трифон Зарезан и Кукеровден!?
Но общо взето сме запазили повечето си обичаи. Въпреки разликата в религията и обичаите ние сме единни. Нас ни свързва това, че сме българи и трябва да останем такива завинаги.

Радина Бл. Балабанова, 10 г.
ученичка в ОУ „Митрополит Авксентий Велешки”
/Есето е наградено на конкурс, организиран от училище „Отец Паисий” – гр. Златица/