Повечето гласуваха „за”, а мнозинството е обезверено

Редакционно

Резултатите от неделния референдум в общи линии са ясни. Около 20 % участващи, по-голямата част подкрепиха строителството на нова ядрена централа.
Разбира се, тълкуванията са най-различни, но проявилите активност категорично надделяха във вота за изграждането на нови високотехнологични мощности.
Според сега действащия закон процентът не е достатъчен, за да задължи правителството непременно да се заеме със задачата, но безспорно проблемът остава да „виси” и по всяка вероятност ще бъде предмет на предстоящи обсъждания и решения на най-високо равнище.
Прави безспорно впечатление и големият брой на негласувалите, които са около 4/5 от имащите право на глас. За този висок дял от различни места се чуха различни мнения. Едни казаха, че виновни за това са студовете. Други решиха, че всичко това са гласове „против”. Трети също припомниха, че са призовали хората да бойкотират допитването. Има и четвърти, и пети, и т. н, и т. н.
Във всяко от тези твърдения има по зрънце истина, но не ви ли се струва, че има още поне една истина – че хората, или поне голяма част от тях, не отидоха до урните, защото са обезверени, обезкуражени, защото смятат, че на практика почти нищо не зависи от тях. Политици от всички цветове като че ли не виждат тази истина и започват да търсят под вола теле.
А истината, ако действително е такава, е жестока. И е една своеобразна присъда над псевдодемократичните порядки у нас – не само в последно време, но и за целия този безкраен преход след 89-а.
Иначе може да се предявят претенции и спрямо достоверността на различните предварителни информации за ползата от построяване на АЕЦ или за вредата от това. Може да се отчете и крайно незадоволителното участие на младите хора във вота.
Това са все въпроси, на които кой, ако не политиците, трябва да даде отговор.
Иначе този референдум бе едва четвърти за целия период от Освобождението до днес. И за първи път общонародното допитване бе организирано по инициатива на опозицията.