Държава на кьоше – вместо злободневка

Почти по П. Р. Славейков, Ив. Вазов и Г. Джагаров

Страна колкото човешка длан,
по-малка от телевизионния екран…
С пъстри поля и гъсти гори,
с чист пясък край морето…
Земьо моя, пълна с добрини
и на север, и на юг,
бъди нащрек, когато е прието
да те продават „две за лев” парчето,
та да имало къде да шетат
деца и внуци на велможи.
/Това уж би могло да може,
ако се простят с „жълтите павета”./
Пък нефелната земя – парчета,
между четирите кьошета,
нека да я сеят с жито и праз
такива като нас!…

Георги Маков