Върхът на айсберга

Редакционно

Нещо се случва в нашата държава. Хиляди се надигнаха на протест срещу високите сметки за ток не само в големите градове – София и Пловдив, Русе, Сливен, Благоевград, но и в общински центрове от ранга на Самоков, например в Сандански и Гоце Делчев. Да не говорим за Варна, където се стигна до сблъсъци с жандармерията и дори до кървави инциденти.
Не е ясно как се формира цената на тока, не е ясно дали се отчита вярно, не е ясно защо е толкова непосилно висока. Защо преди няколко месеца нарасна с още 14 %, а скоро има дума пак да нараства…
Дори и там, където нямаше протести, например в Самоков, темата за цената на тока е номер едно в разговорите между хората вече от доста дни.
В Германия хората плащат например за ток 50 евро /100 лв./ При заплати, които са 10 пъти по-големи от нашите. И където няма такава страхотна безработица като нашата. Тук, ако сметката ти е под 200 лв., викай „Ура”…
Чудейки се какво да правят, управляващите предложиха разсрочено плащане. Омбудсманът препоръча гражданска квота в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Но дали това не е само гребане в плитки води?…
Днес са протестите за тока.
Вчера бяха за скъпия бензин.
Утре?
Сигурно и хубави неща се случват в тази наша разнебитена държавица, но че доста хора и семейства са на ръба на мизерията и на оцеляването, е факт.
А може би цените на тока и бензина са само лакмусът, върхът на айсберга?
Показателно е, че толкова много хора, без да са организирани от партия, синдикат или някакво друго сдружение, се съюзяват и отстояват сами своите интереси по площадите и улиците в студените зимни февруари дни и вечери.
Над този въпрос би трябвало да се замислят не само енергийните и икономическите експерти, но преди всичко политиците и управниците. Днешните. Бившите. И бъдещите!