Хванахме се за зелено по Пътя на коприВата

Неделя. Ден за почивка. Чудесен февруари, придружен със слънце. Какво по-хубаво от това човек да се разходи, както обикновенно го правим ние, долнобанци, до м. Градището, стария параклис и новата църква „Св. Петка” с аязмото!? А защо не и да се изкачи по стръмната пътека до билото и скалите на влюбените…
От тук Долнобанското корито и целият град при такова хубаво време се виждат като на длан, заедно с красивите снежни върхове на Рила. И как да не му е приятно на човек и да не възкликне: „Как е попаднал в сърцето на България тоя остров от екзотична хубост!” Е, това не са мои думи, а на патриарха на българската литература Иван Вазов, когато е посетил за първи път тогавашното голямо село преди повече от век.
Но не за природните красоти на родното селище ми е думата. Днес „се хванах за зелено” – набрах доволно количество млада, тазгодишна коприва, от която в късния следобед си сварих чудесна чорба с ориз.
И така, по пътя, който води към хълма Градището, преди да премина по дървеното мостче река Марица, на няколко места от двете му страни, под шубраците, съзрях, че е поникнала коприва. Рекох си, що да не си набера тук колкото има, пък може и на „Св. Петка”, както обикновено си берем рано напролет, и там да е покарала…
Речено-сторено. На шега, на майтап, но за около няма и час найлоновият плик беше наполовина пълен с прясно ухаещите зелени стръкчета. Удоволствието бе голямо, въпреки че от брането на места ръцете ме журеха.
После беше време за кратка почивка – естествено, на пейките до аязмото и параклиса.
Измих се, разбира се, с лековитата вода, и пийнах няколко глътки. Междувременно заприиждаха много хора – младежи, деца, възрастни… Запалих свещ на светицата, оставих стотинки, поставих набраните от къщи кокичета на иконата и я целунах с молитва за здраве и късмет в живота.
Така, както го прави всеки, който дойде тук, на това свято място. При нашата долнобанска покровителка и закрилница от беди и нещастия – Света преподобна Петка Българска. В нейна чест преди десетина години миряните от Долна баня въздигнаха тук и нов храм неръкотворен…

Любомир Кузев