Душата на дребните неща…

Едва ли има някой, който ще отрече, че някъде там, в някое тайно местенце, не се крие една кутия от обувки, в която да е прибирал скъпи за него неща. Разна джунджурийки – гривничка, пръстенче, топче, панделка, картичка или писмо, камъче или нещо друго. За някого това може да е нищо, да го смята за глупаво. Но за човека си е чисто богатство, което му напомня за детството, за вълнуващи моменти, за скъпи на сърцето хора.
Е, точно това си помислих и аз, когато научих за изложбата „Джунджурийки и още нещо” на Мария Недялкова в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски”. Не познавах авторката, но когато видях нейните „джунджурийки”, в спомените ми се появиха моите многобройни нещица, които и досега си кротуват в кутии и папки.
Изненадата ми бе голяма, защото усетих не само таланта на Мария, но и любовта, с която е сътворила всичките тези фиби, шноли, диадеми, брошки, обички, гердани, камъчета и миди (декупаж), лалета от плат, мартенички… Още много други джунджурийки привличат погледа, подредени във витрините.
Самоковката Мария в момента живее във Варна. Зодия Везни е и често й се налага да уравновесява живота си в родния град и в морската столица, където половинката й е подводничар (водолаз).
В момента тя е в майчинство и с цялата рода се радват на къдрокосата красавица Никол, която е на годинка и осем месеца. Роднините на младата майсторка са доста известни в Самоков. Баба й Мария е изкусна плетачка на шапки, шалове, дантели и е върла туристка. Чичото Венци също е голям любител на планината. Майката Катя е майсторка на пити и баници. Така още веднъж животът доказва, че крушата не пада по-далеч от дървото. Младата Мария е завършила Гимназията по туризъм в Самоков. Работи като маникюристка. Мечтата й да има дъщеричка вече се е осъществила. Никол става най-голямата муза на мама.
„Още преди раждането си представях как й връзвам панделки, как ще шия и украсявам роклички и така започнах. Най-напред направих фиби и брошки от парчета плат, които намерих вкъщи. Много ми помогнаха знанията от интернет. Мартениците започнах да правя преди месец (б. а. радостното е, че хората много са ги харесали и за нула време, както се казва, са ги изкупили)…
– Какво правиш най-много?
– Диадемите. Може би, защото дъщеря ми има хубава къдрава коса. А за да не се губят фибите и шнолите, изработих и органайзери – една красива лента с украса, на която да се закачват.
– Сигурно си украсила детската стая?
– Да, но ми се иска да направя нещо като пано, декорация с животни и цветя. Използвам филц – той ми е любимият материал.
– Кога изработваш тези неща – за тях се искат не само доста сръчност, но и време?
– Обикновено след като Никол заспи, а ако има кой да я гледа през другото време, и тогава. Много съм се запалила. Надявам се отново да се срещнем и по други поводи да творя и да представям направеното на самоковци…
Виждам как очите й блестят и самите те говорят искрено, чисто. В тях се чете щастието, че е майка и че е постигнала нещо, с което да радва не само себе си, а и другите. Но щастието е и в това да намериш сили, воля, упоритост, за да продължиш и от дребните наглед неща да стигнеш до големите.
Да й го пожелаем от сърце!

Димитрина Божилова