Ръка за ръка цели 60 години

Всяка сутрин независимо от времето (дали е слънце, дъжд или сняг) до моя павилион притичва един възрастен човек. Никога не го видях да ходи бавно. С торбичката за покупки и с бърза подскачаща походка той редовно си взима в. „Новинар” и отива да пазарува.
Преди дни неговата баба ми донесе шоколад и ми каза: „Хапни си за наше здраве. Днес с моя дядо навършихме 60 години семеен живот!”
Направо онемях. Гледах и не можех да повярвам – повече от един човешки живот те са заедно и все още се водят за ръка като младоженци. Зарекох се, че ще отида у тях, за да ми разкажат как така са вървели заедно толкова години. Още същата вечер ги посетих в дома им, нямах търпение да ми разкажат за себе си.
Баба Лазарина и дядо Ангел са набори, на по 82 години. Родени са в Широки дол, учили в едно и също училище, но в различни паралелки.
– Нашият учител се казваше Роглев – връща се в детството баба Лазарина. – След четвърто отделение отидохме в Райово и там завършихме 8 клас. Аз повече не учих, но Ангел отиде в самоковската гимназия.
Баба Лазарина с носталгия си спомня ония години, когато са се гонили из двора, споглеждали се скрито с Ангел и тайно си мечтаели един за друг.
– Ние бяхме доста заможно семейство – продължава разказа си баба Лазарина. – Имах много кандидати и нашите сигурно щяха да ме дадат на някой богаташ. Но когато тате умря, аз твърдо реших, че ще си взема някой сиромах като Ангел…

И тя изпълнила заканата си. Когато дошли годежарите, веднага се съгласила. Преди сватбата отишли в Самоков да пазаруват и като захванали още от събота, та чак до вторник продължило веселието. С една каруца, напълнена с чеиз – сукна, ризи, фути, чорапи, литаци, бръчници, зарадвали сватовете, кумовете, роднините. Един от най-хубавите литаци подарила на сестра си.
– Бяхме много млади, Ангел още не беше ходил войник – баба Лазарина разказва, а съпругът й само поклаща глава в знак на съгласие и хитро се подсмихва. – Взеха го във Втори армейски полк в Пловдив, а в Самоков изкара школата за младши сержанти. Аз работех лятно време в Горското. Ангел беше счетоводител на кооперацията в Широки дол, а после го прехвърлиха в РКС-то (Районния кооперативен съюз).
– Бабо Лазаринке, често изчезвате от Самоков, къде ходите?
– На село имаме една барачка до гората, много е красиво – цветя, чист въздух, птички пеят… Ние работим в градинката – садим от всичко по малко, да има за нас и за децата.
– Разкажи за родителите си…
– Баща ми беше военен. Участвал е във Втората световна война. Бил е в Сърбия в плен, но успял да избяга. След войната се прибра в село. През есента се разболя и след една година почина… Мама работеше на полето, из къщи и ни гледаше нас.
– С какво глезиш твоя мъж толкова години?
– Хубаво е, че той не е капризен, всичко яде, но повече обича манджички с месо. Лесно се живее с него, няма претенции за яденето…
– Обичаш ли да месиш, какво друго те влече?
– Отначалото ми беше много трудно, често изхвърлях тестото, но се научих, постепенно свикнах. Имаме внуци – две момчета и момиче. Вече ни радва и правнучка. Научих се да плета на 1 кука и на шишове. Не мога да стоя със скръстени ръце. Той и Ангел все ръчка нещо. След пенсионирането гледахме осем години две крави, телета, прасета. Давахме млякото на мандрата…
Баба Лазарина много обича и цветята. Има ги навсякъде – и в къщи, и по двора.
– Прехвърлили сте осемдесет, как се чувствате?
– Оженихме се по любов, с обич живеем и до днес. Не се караме, не сме се ревнували. Имахме много добри отношения и със старите, а и децата не са ни давали ядове. По време на празници се събираме всички и ни е много весело. Много обичаме и разходките. И днес не пропускаме – в събота и неделя все сме навън…
Може би в това е разковничето на тяхното дълголетно съжителство – разбирателство, нежност, обич, грижа един за друг, разходки един до друг – ръка за ръка. Сигурно е така, щом като вече 60 години Лазарина и Ангел Вукадинови теглят успешно семейната кола по житейския коловоз. Те са идеален пример за младите, които ще поемат по този труден, осеян с камъчета, но и с цветя, семеен път.
Живи и здрави и още много години заедно!

Димитрина Божилова