Не виждам, но все пак чета с лупа и не ползвам суфльори

– С какви пиеси гастролирате в провинцията?
– С няколко – „Госпожа “Стихийно бедствие”, „Мама, веселата вдовица“, „Парижки лудории”… И други, все свързани с вдовици.
– А вие играете главни роли във всичките!
– Ами това са комедийни пиеси все пак.
– Разбира се, ако вие не сте в главна роля, няма да бъдете на върха…
– Вижте, това са все тежки роли, но това не ми тежи все още.
– Казвате тежки роли и в тази връзка скоро правих интервю с Джоко Росич и той каза, че играе в киното, не смее в театъра, защото не вижда. Той има някакво заболяване от светлините на прожекторите и дори и с лупа не може да чете…
– Аз също не виждам, чета с лупа, но не и книга. Само ролите си чета, и то написани с големи букви – и тогава мога с лупа. Аз имам зрителна памет и лесно уча наизуст. Увеличените букви са огромни и цяла страница става нещо огромно. Вече виждаш и думите са по-ясни. Като плакат става. Иначе аз помня лесно и уча лесно.
– Ползвате ли суфльор?
– Не, защото ние пътуваме частно.
– Кои са актьорите, с които си партнирате?
– Пътувам с Николай Петрушинов, с Адриана Андреева, Златина Дончева и с други добри артисти.
– Как се спогаждате с колектива?
– Много добре. Сега имаме една Жанет Йовчева, която играе в “Парижките лудории”. Великолепна актриса!
– Как сте със здравето?
– Не си обръщам много внимание.
– А кръвното?
– И се вдига, и се смъква лесно, но понеже съм много емоционална, бързо се паля.
– Спазвате ли диета?
– Не, но аз по принцип не ям месо, много рядко, а повечето употребявам зеленчуци. Нали имам една виличка в Драгалевци, където си гледам в двора киселец и разкошни домати, и други зеленчуци.
– Кой ви гледа градината?
– Имам си човек, който е от Кюстендилско и разбира много от градинарство. Ето – сега е насадил арпаджикът, а дворът ми е един декар. Той е на местност, на която драгалевци викат Дуалото. Това е прохладно място с разкошен въздух и много вкусна вода. Аз като се кача горе, всичко ми минава. Спомням си, че миналата година кашлях като магарица и си виках „Боже, ще се мре”, но за два дена всичко ми мина. Аз не усещам жега, защото къщата ми е цялата в сянка и има много дървета – череши, борове…
– Разкажете за оня случай с кучето, с което сте спали по случайни стечения на обстоятелствата?
– О, това беше отдавна, но е твърде комично. Някъде по среднощ, беше зима, студено, излязох отвън на верандата да си взема въздух. Но не се усещам, че ключът от вратата е вътре и изведнъж тя се трясна и аз останах отвън по нощница, наметната само с един кожен елек. Въпреки това не се уплаших, отидох до съседите, а те, милите, никога не са ходили така по вечерно време на гости, но точно в тази вечер решили да позакъснеят. И аз какво да правя – отивам при кучето Жожо, не в колибката му, както пишат. То спеше в едно доста просторно помещение на двора – барака. И му викам: “Ела сега, Жожо, тук, до мен, да се гушнем” – и така дочакахме съседите, а те пристигнаха някъде към седем часа сутринта, щото той се напил и не можел да кара кола. Като ме видяха, веднага – чай и топли дрехи. И така си преспах аз с кучето. Смешна история, но житейска. Аз приемам нещата откъм комичната им страна.

Александрина РОКАНОВА, в. „Шоу”, 20 март 2013 г.
/Със съкращения/

Б. Р. Стоянка Мутафова е удостоена с голямата награда на името на Георги Калоянчев „Златен Кукерикон”. Отличието си голямата актриса ще получи на 7 април. Тези дни – на 12 април, Стоянка Мутафова ще играе и в Самоков в комедията „Госпожа Стихийно бедствие”.