Млади рибари освежиха коритото на Искъра

Сред участниците в акцията за почистване на 20 април бяха и група млади самоковски рибари. Ето какво разказа за трудовия им ден един от тях – Георги Прасков:
„Към 9:30 ч. в съботния ден се събрахме четирима самоковски рибари в магазин „PC master” на бул. „Искър”, за да обсъдим стратегията ни – как да участваме в акцията за почистване и да допринесем за един по-чист Самоков. Пийнахме по чаша кафе и от дума на дума решихме, че е най-добре да почистим р. Искър в рамките на града. Хората си мислят, че като е река, тя ще отнесе всичко мръсно и изхвърлят в Искъра боклуците си. Гледката е разочароваща…
В 10 ч. се оказа, че даже вече сме закъснели. Децата, които бяха на пункта на пешеходния мост срещу бившата фабрика „Самоковска комуна”, ни съобщиха, че могат да дадат само по един чувал на човек и по един чифт ръкавици, което бе абсурдно.
Мобилните комуникации чрез интернет-връзка ни помогнаха да намерим и отворим страницата на Общината за кампанията. Звъннахме на посочения телефон и по този начин успяхме да се снабдим с повече чували. Край реката по-късно пристигна и камионче с двама работника, които прехвърляха от стената пълните чували направо в машината.
И така, нагазихме смело във водата. Неприятните изненади там не спираха. Сред намерените и извадени от нас неща имаше якета, панталони, маратонки, монитори /!/, дори тоалетна /стол–подлога/, памперси, топки, балатуми, черги и… хиляди пластмасови бутилки.
Процедурата за отстраняване на боклуци от тези бутилки бе следната – изсипвахме всяка бутилка от водата (имаше и пълни с… жаби), мачкахме ги, за да може да заемат по-малко пространство, и чак тогава ги пъхахме в чувала.
В същото време ни дразнеше гледката на други рибари, които стояха на едно място, чакайки да се хване рибата, а не можаха да се наведат и да вдигнат, дето се вика, поне една бутилка…
В един момент под захвърлена в реката стелка за кола излезе огромна водна змия, която беше полузаспала, но като ни видя, стана много агресивна. Пуснахме я обратно в реката. Друга змия се появи под черна найлонова чантичка във водата, но в сравнение с предишната беше бебенце и я оставихме да спи…
В крайна сметка за два-три часа от моста срещу болницата до Червения мост срещу „Самоково” напълнихме 25 чувала.
Съжаляваме, че бяхме само четирима. Имахме очаквания за повече участници. Постепенно мотивацията и силите ни поизчезнаха. Не успяхме да минем от другата страна на моста, където са хотел „Арена”, спортната зала, „Гранд”, „Била”… Там се трудеха две жени, но то бе просто смешно на фона на работата, която трябваше да се свърши.
Сега разликата между западната страна на коритото и източната е огромна. Ако имаше по-сериозна организация, нямаше да я има тази разлика. Дори изчислявахме, че ако бяхме например 20 човека от долния мост до моста срещу „Комуна”, за два часа щяхме да изчистим цялото корито.
Прави ми впечатление, че има едно закоравяло мислене и у млади, и у стари – че като е мръсно, няма да стане чисто; натрупването на повече мръсотия става обичайна гледка, с която окото свива.
А най-естественото, което се очаква от всеки нормален гражданин, е да не цапа и замърсява околната среда. Както се видя обаче от това, което извадихме, повечето боклук сме си го донесли самите ние, хората…
Останалите инициатори и участници в тази акция за почистване на Искъра бяха моите приятели Борислав Вардаров, Костадин Георгиев и Кънчо Кръстев. Ние в продължение на осем години събираме ежегодно пари и зарибяваме реката. Всички искаме след време децата ни да знаят какво е балканска пъстърва, а не да я гледат на снимка.
В крайна сметка се почувствахме удовлетворени, че сме били полезни в акцията за почистване на нашия град. Чистотата за града ни е като капка мед за душата и тялото на човека.”

Записа:
Яна Василева