Читалище „Светлина” в Белчин още свети

Преди няколко дни белчинското читалище „Светлина” проведе своето годишно събрание. Не крия, че бях приятно изненадан от толкова добре организираното и проведено събрание. В препълнения, обновен и украсен салон секретарят на читалището Валя Кочова /Машова/ изнесе обстоен доклад за извършената не малка работа в това днешно иначе бездуховно време.
Два състава от белчински баби – групи за пеене на автентичен фолклор, обединяват почти всички можещи да пеят жени от селото, а даже и двама мъже. Двете танцови групи, съставени от ученици с белчински корени, впечатляват с многобройните си прояви и получените награди.
Богатият библиотечен фонд въпреки финансовата немотия още се обновява. Този фонд – винаги подреден и подържан почти образцово, все още намира своите читатели – предимно деца на гостуващи в селото или летуващи в Белчин бани.
Малката компютърна зала с три компютъра с един безплатен интернет, отскоро отворена, не остава празна, особено в събота и неделя.
В центъра на разнообразната работа е всеотдайната в професията си читалищна секретарка Валя. Известна гаранция за това да не угасват светлините в „Светлина” е и новоизбраният председател Любен Л. Бранков, доказал се многократно с активното си участие в обществения живот.
…След събранието по навик започнах да обръщам страниците на стария си бележник, както и фотоалбумите – свидетелства за богатата вековна история на културно-просветния живот в селото ни.
Преди 104 години учителското семейство Чангърови слага началото. Интересно е, че едно от първите добри дела на учредителите не е свързано с културна дейност, но е изключително полезно. Закупен е първият железен плуг за обработка на земята, който заменя допотопното дървено рало – цяла революция при тогавашното примитивно земеделие.
Дълги години културно-просветната дейност на читалището, доколкото я е имало, е провеждана главно в училището. По-образовани местни жители са избирани в ръководството на културната институция…
През 1953 г. самодейният танцов състав на читалището с участието на 120 млади моми и невести, както и колектив от 40 народни певици завладяха софийската зала „България”. Вълнуващият спектакъл представи предимно местни хора и танци, като например вълшебната игра „Змията” с хороводеща Елена Кьосева, а песните сякаш идваха от мегдана или полето. Оценител на нашите изпълнители беше самият Филип Кутев, директор на Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Впечатлен от играта на самородните певици и танцьорки, Ф. Кутев предложи на много от тях участие в държавния ансамбъл. Не всички се осмелиха, но пет от жените пяха и танцуваха по света и у нас до пенсионирането си. Предводители на този разнороден колектив бяха учителите Ст. Бранков и Ст. Бучов, както и тогавашното младо читалищно ръководство.
През 1957 г. на фестивала на самодейните естрадно-сатирични състави от Софийска област /включваща тогава и днешните Пернишка и Кюстендилска област/, проведен в миньорския дом на културата в Перник, съставът на нашето читалище завоюва почетното второ място, след представителите на Годеч. Отличие за добра актьорска игра получиха самодейците Стоян Ников и Вела Пешова. Разнообразната програма на този състав беше представяна в почти всички околни села, а по инициатива на Околийския съвет за култура, заедно с малоцърковския хор, се дадоха представления и във войнишките гарнизони в Кърджали и Момчилград.
През 1959 г. самодейният театрален колектив на читалището ни откри прегледа на селските театрални състави в България на сцената на Профсъюзния дом на културата на софийския площад „Възраждане”. Успешно бяха представени Вазовите „Хъшове”, режисирани от народния артист от Самоков Любослав Стефанов /с белчинска жилка/. Някои от тогавашните „артисти” и днес носят имената на театралните си герои, какъвто е случаят с Мравката на Иван Деянов…
Затварям стария си бележник, макар че има за разказване „толкова добри неща” /както се пееше в една песен/. Не мога да не напиша две думи за ония, които даваха всичко от себе си, за да го има читалището. Между тях на първо място бяха учителите. Основателят е учител. Един от най-редовните и всеотдайни участници в живота на читалището и дългогодишен негов председател е учителят Димитър Фусков. Той и сега е душата на женската фолклорна група за народно пеене и автентичен фолклор – и като акордеонист, и като певец, и като организатор.
Активни участници в читалищната дейност бяха не само учителите. Дългогодишен председател беше Ангел Ст. Боюков–Геле. Преди него активно работеше Петър Караджинов, с не малък принос бяха Митко Божилов и Митко Копаранов /Том 1 и Том 2 от сатиричния състав/. Винаги готов да надуе гайдата е Рангел Деянов. Само добри неща могат да се кажат за Менка Гирова, добра певица и вещ организатор на една от фолклорните групи. Учителката Галя Будинова с младежки ентусиазъм води малките танцьорки.
Неизброими са изявите на самодейните състави – театрален, певчески, танцов, естраден. С успех се играха не само на белчинска сцена „Хъшове”, „Вражалец”, „Кръв и вода”, „Сребърният пръстен” и още, и още. Прозорците на читалищния салон светеха често до късно…
Завършвам с признание към всички белчинци, дали нещо от себе си за запазване на българщината чрез народното самодейно изкуство, и с вярата, че ще дойдат по-добри времена за читалището ни.
Макар и да живеем в един глобален свят.

Любен Янкулов