Магарешки тръни

От доста време всяка вечер се въртят реклами по телевизията за лекарства, с които фармацевтичните компании искат да помогнат на мъжете, пък и на жените с проблемна простата. Това, че дамите нямат простата, но страдат от нея, е известно вече и на децата от детските градини. Така или иначе, всеки се подсмихва на този род реклами, докато един лош ден не загази.
Така се случи и с наш Кире или Щъркело, както му казваха в махалата. Направи 65 години това лято, отпразнуваха ги семейно както трябва, но след веселото винаги идва и тъжното. Най-напред за проблема почна да се догажда неговата жена, леля Мара. Пенсионерката беше ячка, добре гледана и подържала се жена, още с хъс за сладостите на живота. И веднъж, естествено, след една от популярните реклами по нашата тема, както си вечеряха и гледаха телевизия, тя каза със сериозен глас:
– А бе, Кире, ти да не си нещо проблемен? Шега с това няма. Я да ти кажа една бабина рецепта, че да вземеш да се излекуваш, а ако си здрав, да се предпазиш от вашата болест, що я рекламират по телевизоро, а няма да сбъркаш и ако се укрепиш. Тя колкоз ваша, толкоз е и наша. Пък и аз да ти се порадвам още малко…
Кире на Мара се ококори послушно, когато тя му даде своите инструкции и предписания. А какви бяха те, се видя още на другия ден.
Щъркело прехвърли една торба през шия и хвана полето. Там, до реката, хората от селото гледаха, че един човек крачи като щъркел, спира, оглежда нещо и го бере, слага го в торбата и пак ходи, ходи, че дори подтичва и подскача. Не знам защо така припкаше човекът, може би от радост, защото предусещаше как Кирил Брадянов Фусков щеше да стане супермен, а бе направо сексуален атлет. Дали заради това беше целия този забавен странен танц на човека по запустелите ливади с магарешки тръни? Сигурно вече се досещате, че Щъркело береше рано сутрин цветовете на магарешките тръни…
Интересното предстоеше. По това време една бригада към някаква фирма с име от рода на „Хидро-метео инженеринг прециз” ремонтираше въженото мостче на реката до блока с тръните. И когато Кире се приближи до фирмаджиите достатъчно близо, за да се чуят, един от тях, завладян от любопитство, се провикна силно:
– Eй, чичи, що правиш бе-е?
– Чичето бере виагра и цяр срещу простата – концентриран върху задачата си, нашият билкар отговори на младежите.
Не след дълго като се отдалечи от строителите, а и вече Кире беше напълнил торбата с тръни и поемаше посоката към дома, един от работниците, след известни колебания, заряза служебните си задължения. Колебанията му идваха от това, какво ще кажат колегите за него, дали няма да му се подиграят, но накрая се обезстраши и почна да бере чудодейната билка. Никой и не го подкачи. А след още няколко мига дори цялата бригада захвърли работа и береше ли, береше нашенска виагра и натурален нашенски простамол.
Когато Кире Щъркело се прибра у дома, леля Мара като видя пълната торба, го целуна щастлива в знак на обич и готовност да направи за него всичко, каквото пожелае.
Какъв е бил ефектът от билката за послушния съпруг не знам, но веднъж след време дочух разговор в мъжка компания, че на Кире не му стигали жените от селото, та дори се заглеждал и по другоселки. Леля Мара може би съжаляваше за това, че му беше разкрила бабината билка. От друга страна специалистите по въжени мостчета от време на време, когато бяха командировка по страната, се подкачаха един друг за резултатите от изпитата трънлива отвара. За едни имаше голям ефект, за други – по-малък, а за трети – не.
Причината беше в това, че имало четири вида магарешки тръни и само един от тях притежавал така силно желаното профилактично, укрепващо и стимулиращо действие. Стъблото му било четириръбесто и по него винаги пълзели мравки, за да смучат от лековитите сокове на бодила. Те откривали лековитото растение с чувствителните си сетива и затова за животинките не съм чул, нито видял написано някъде да страдат от каквито и да било сексуални и демографски проблеми. Кире от егоизъм не беше казал това на последователите си. Какви хора имало само! Егоисти!
Д-р Пламен Пиргов