Относно автора на Втория самоковски препис на Паисиевата „История славянобългарска”

От неговия откривател, акад. Ив. Радев, знаем (вж. в. „Приятел” от 31.08.2012), че заедно с по-възрастния си брат, „кир Георги”, е преселник от Костенец. Че това е същият читател на „Историята”, който в Първия самоковски препис е оставил подписана от „Николае даскал” бележка за нетърпението си да си направи свой препис („писуем!”), а го е осъществил „по свой път и вероятно малко по-късно” (Ив. Радев).
Знаем и това, че неговият препис е датиран в 80-те години на XVIII в. и е идентифициран въз основа на сходство в съдържанието на две приписки, а също и на общност на почерка. Една от приписките е от 1792 г., подписана отново с „Николае даскал”, но и с „на Николчоте” (формите с окончание –те са много чести в самоковския градски говор, например в писмата на Захарий Зограф).
Тук се осмелявам да споделя едно предположение, което би добавило нов щрих към оскъдните ни данни за живота и качествата на този „скромен участник в просветното дело от последните десетилетия на XVIII в.” (Ив. Радев). Изглежда, че даскал Никола е продължавал да работи като учител и през първата четвърт на XIX в., и то не само в Самоков. В книгата „Захарий Хр. Зограф – Неофит П. П. Рилски. Междуписания” (С., 2010) авторката М. Огойска споменава (без да сочи източника си) сведение от старо изследване, че „в Копривщица в 1822 г. е отворено първото българско общинско училище по инициатива на… чорбаджи Вълко Чалъков, а з а п р ъ в у ч и т е л е п о в и к а н д а с к а л Н и к о л а о т С а м о к о в” (с. 36).
В книгата на Хр. Семерджиев „Самоков и околността му” на с. 136 в бележка под линия е казано, че „самоковци учители в първата четвъртина на XIX столетие се срещат в Кюстендил (Захари Дядо Стоицев), в Копривщица – пак някой си Захари и д р у г е д и н, и другаде”. Вижда се, че не за пръв път при нужда от учител в Копривщица поглеждат към Самоков. А нима е изключено и този „друг един” още в първите десетилетия на века да е бил Николае даскал? И, вече „изпитан” в някое частно килийно училище, в 1822 г. без колебание е поканен да ръководи общинското…
Ако „Николчо” е прочел Първия самоковски препис като 16-17 годишен младеж – приписката му издава младежка запаленост! – и е направил преписа си 1-2 години по-късно, през 1822 г. той е бил още в средна възраст /т. е. под 60 г./. Знаем, че и Неофит Рилски не е спирал да преподава на същата възраст.

Мария Деянова