В Злокучане преди да усетим вкуса на гергьовското агне…

Тази година се случи така, че Великден и Гергьовден се паднаха в два съседни дни. И за двата прекрасни празника се приготвят по традиция печени агнета, около които се събират близки и приятели, за да се облажат след дългите пости и да се видят…

В Злокучане сме, в дома на кмета Иван Велинов. В пещта се е образувал дебел пласт жарава, готов за поемането на приготвените пълнени агнета. Цели десет се побират в голямата фурна. Затварят ги и замазват капака. Велинов е за втора година на кметския стол, но е човек мераклия, готов да прави всичко, което е по силите му за живеещите в селото 280 души. Малко са младите, но пък тукашните си имат над 30 гнезда, в които са се настанили двойки щъркели, които скоро ще имат потомство. Църквата ще чества храмов празник на 9 май. Имат си злокучанци и два параклиса – „Св. Петка” и „Св. Иван Рилски”.

Докато се приготвяше фурната, сборна група певици от Драгушиново, Злокучане и Самоков с участието на Васил Димитров пя песни. Завъртя се и хоро.

Библиотекарката Генка Стоименова пък разказа повече за празниците някога и сега: „След като се изпекат агнетата, ги носим в църквата да ги молитвят. На главите им се поставят венчета от здравец, коприва и гергьовче. Отец Петър от Драгушиново ги благославя. Прави се водосвет, всеки минава при отеца и пуска в паницата със светена вода монети. В нея е потопена и китка, с която отецът поръсва всеки, а той му целува ръка. След това свещеникът ръси курбаните и погачите. От всяко агне откъсва долната челюст и я пуска в кофа. След службата тези парчета се раздават на бедните. Свърши ли службата, всички излизат, обикалят църквата с песни и хоро. По стара традиция хорото трябва да се води от бременна жена, за да е тежък житният клас на нивата, да е плодородна годината…”

Жените изпяха и песента за св. Георги. Записах я:

„Рано рани свети Георги,

рано рани на Гергьовден,

та си яхна враня коня

да си види житата.

Весел ойде, сърдит дойде.

Стара майка го пита:

– Що си толкоз уилен?

– Кат ме питаш, мале ле,

кат погледнах житата –

есенното не класило,

пролетното не никнало.