Защо обичам да чета книги?

В свободното си време много обичам да гледам филми и да чета книги. Четенето на книги ми е любимо занимание, защото те са интересни, увлекателни и поучителни. От всяка прочетена книга научавам по нещо ново, което до момента не съм знаел. Правя си изводи кое е добро и кое лошо.
Обичам да чета различни книги – приказки, разкази за животни, приключения и др. Приказките ме отвеждат във вълшебни светове, в които има дракони, смели принцове и красиви принцеси. Знам, че те не са истински, но като ги чета, си мечтая някой ден да попадна и аз в този приказен свят.
От разказите за животни, като тези на Емилиян Станев, научавам много нови неща за животните. Научавам за видовете животни, които не съм познавал – как живеят, с какво се хранят.
Много обичам и приключенските книги. Най-много такива книги съм чел от Астрид Линдгрен. Това са: „Карлсон, който живее на покрива”, „Пипи Дългото чорапче”, „Братята с лъвски сърца”, „Емил от Льонеберя” и др. С тези книги се забавлявам най-много. От тях си вадя поуки, научавам забавни игри, но научавам и пакости, които понякога правя в къщи.
В книги като „Приключенията на барон Мюнхаузен” нещата не са реални, но са много смешни и забавни.
Случвало ми се е да попадна на книги, които не са ми били интересни и не ги дочитам. Човек си подбира добре книгите, за да му е приятно да чете.

Георги Хр. Димитров
ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, 3-а клас

xxx

Книгите винаги са били едни от най-добрите ми приятели. Те ме учат и ми дават съвети. Смятам, че са най-ценният предмет.
Обикнах ги постепенно. Първоначално зърнах „Пипи Дългото чорапче”. Тогава бях малка и не я забелязах, но с времето започнах да се смея на огненочервената й коса, на луничавото й лице, на различните й чорапи и на големите й обувки. Най-впечатляващото бяха силата и смелостта й. Тя притежава едно огромно добро сърце. Винаги е искрена, държи на приятелството и на честта.
Според мен това са едни от най-ценните качества за един човек. Надявам се, че ги притежавам.
С книгите съм изживяла толкова много приключения, че не мога да изброя всички. Благодарение на тях бил могла да се пренеса и в най-далечната точка на безкрайния космос, в най-дълбоките води на океана, на най-необикновените места, които въображението на писателя би могло да си представи и да опише. Книгите са пълни с чудеса и измислени герои, с интересни и поучителни истории, от които винаги има какво да се научи.
Ех, колко е хубаво, че мога да чета и да разлиствам все нови и нови книги!

Кристияна Б. Бориславова
ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, 3-а клас