Животът днес – „Безпаричие ни е налегнало, всеки се е затворил в черупката си…“

С Марияна Попова разговаря Надка Вардарова

Марияна е 41-годишна, омъжена, с две деца.

– Как ви минава денят?
– Сутрин – на работа, после обядвам, пак на работа. След това пък почва домашната работа – пране, чистене, готвене, вечеря, ежедневните неща… Почивка няма.
– Какво пазарувате и кога?
– Вечерта, след работа, вземам по нещо. Обикновено – хляб, сега малко домати и краставици, салата. Основното е хлябът най-вече.
– За вас лично кога си купихте нещо?
– Скоро не съм… /Замисля се/. Блузка беше, но миналата година. Основно купувам храна. За дрехи и обувки няма възможност. Сметките като платиш, каквото остане, е за храна и за децата най-необходимото. Вземаме двамата с мъжа ми 500 лв., обикновено 300 и нещо веднага отиват за наем, ток, вода, разните други сметки…
– Най-големият ви проблем кой е, макар че се подразбира…
– Да, безпаричието. Ако имахме собствен дом… Двайсет години вече сме под наем, от 1992 г. От село сме, но няма как да живеем там – двамата сме на работа, децата трябва да ходят на училище, а автобусите за село са малко… А и да пътуваме с тях май по-скъпо вече излиза, отколкото да плащаме наем. Няма как да се тегли заем за къща – работата ни не е сигурна. Така си караме и все по-трудно става. Вече вземаме и лекарства за мъжа ми. Да е жив и здрав, на него разчитаме най-вече за прехраната. Аз бях три години безработна…
– Най-голямата ви стресова ситуация кога беше?
– На абитуриентската вечер на сина. Получих инфаркт… Добре, че се размина всичко бързо и без последствия – бях самичка в къщи, колко лежах, не помня… Сега пия хапчета за сърце. Притеснение голямо беше! Децата си искат своето, а ти не можеш да го купиш… Лишаваш ги от много неща. Поне за хляб пари да има. Това все им казвам – гладни и боси не сте тръгнали… Докато тате работи, хляб и сол докато има, не е страшно.
– Кога за последно ходихте на гости?
– За Йордановден, през зимата – на сестрите. Сега ще ходим на Гергьовден – на двата зетя. Това ни е гостуването през годината. Кога време за гости?! Ежедневието ни е така налегнало, че… А и да тръгнеш, трябва нещо да купиш. За Гергьовден именниците ни са четирима. Дано взема по-навреме заплатата… Това ни е времето за виждане с родата. На гости вече рядко се ходи. Едно време почти всяка вечер се събирахме. Сега всеки се е затворил в черупката си. Някои и „Здравей” ти не казват вече… Много, много се измени животът.
– Какво не ви харесва днес?
– Как какво?! Защо за някои има много, а за други не остава нищо?! Едно време за всеки имаше по нещо. А сега – мнозина много бедни и малко много богати. Лошото е, че с честен труд нищо не можеш да постигнеш! Като работихме 20 години само с честен труд, какво постигнахме?! Да не можеш децата да си изгледаш, ако няма кой да те подкрепи…
– С какви хора обичате да общувате?
– С по-интелигентни, с които да можеш да говориш, да научиш нещо, да ти е драго, а не само да те натоварват с тежката си участ…
– Имате ли си любимо занимание?
– Едно време шиех, плетях, но отдавна забравих това. Ръцете ми отичат и пия хапчета – за сърце, за отводняване, за шипове… Тежко е, тежко…
– Все пак сигурно ви остава по малко свободно време?
– Остава… Преди четях романи. Сега – не. Повече гледам телевизия, ако наистина остане време. Гледам турските сериали, повече ми харесват от българските. От нашите само някой сериал на „Столичани в повече” съм гледала. Не те грабват, не те увличат нашите така, както турските. Гледам и „Предай нататък”, предаванията на Милен Цветков…
– Спомняте ли си някоя добра случка?
– Не, не съм чула, нито съм видяла. Май не останаха добри хора да правят добро. Всички се озлобихме някак, гледаме в паницата на другите. Вече си забравяме и роднините. Сега – който успее, на погребение отиде на близък. По лоши поводи се виждаме само. Сватби, кръщенета малко вече се правят…
– А правите ли планове за бъдещето?
– О, не… Ден за ден се живее! Мечтите отдавна са разбити. Мечтаехме за собствен дом, обаче… Не виждам и по-добро бъдеще за децата, за жалост. Общо взето всичко е сиво!…
– На читателите ни какво ще кажете в заключение?
– Здраве и успех на всеки пожелавам! Със здраве човек може да постигне много неща. И успех на вестника, има си доста почитатели и приятели!