Красимир Любенов: „Ако можех, бих върнал ученическите години…“

Около абитуриентските балове разговаряхме с няколко зрелостници от самоковските средни училища.

Красимир Любенов е роден на 24 юни 1994 г. Завършва с отличен ПТГ „Никола Вапцаров“, профил „Компютърна техника и технологии“, с класен ръководител Елена Ранова.

– С какви чувства приемате края на вашата „кариера“ в училище?
– Още преди една година осъзнах, че това е краят на по-свободната част от живота ми, ако мога така да се изразя. Един вид започнах да съжалявам, че завършвам. Осъзнах приноса на учителите ми, които в голяма част от времето ми бяха като родители и ми е тъжно, че се разделям с тях и с това ежедневие. Не съжалявам за тези години, но вече ми липсват и искам да си ги върна.
– Кое ще ви липсва най-много – съучениците, учителите, учебния процес, свободното време?
– Всяко едно от тези неща ще ми липсва. С част от съучениците ми образувахме отношения не като приятел-приятел, а нещо повече – като брат-брат, докато в началото на 9 клас не се и познавахме. Просто си съвпаднахме като характери.
Бих искал и занапред да се виждам с учителите, тъй като те са страхотни и безкрайно търпеливи хора. Въпреки нервите, които хабят около обучението ни, те не се отказаха и продължиха да ни напътстват в живота.
Черпих с две ръце от това, което ни даваха преподавателите до тук и смятам, че съм извлякъл максимума от образователния процес. Желанието ми е да продължа да се развивам.
– Кой ви бе любимият предмет?
– Малко късно осъзнах любимия си предмет – след като вече не го изучавах. Става въпрос за музиката. Аз съм музикант и определено съм доволен от изучения материал.
Другият ми любим предмет е английският език. Страстта ми към него е подклаждана от моята учителка – Галя Старчева. Мога да кажа само хубави думи за нея, прекрасен преподавател е.
– А в кои часове ви бе най-трудно?
– Математиката! Не заради друго, а поради мои грешки. Преди време съм изпуснал основите и след това ми бе неимоверно трудно да наваксам. Ще се наложи обаче да наблегна на изучаването й, тъй като ще ми трябва занапред в живота.
– Какво бихте искали да кажете сега на вашите учители?
– Педагогическата професия е изключително трудна. Искрено, от дъното на душата си им благодаря за всичко, което са направили за нас! Благодаря им, че ни изтърпяха, подкрепяха, помогнаха и изучиха! Учителите ни дадоха една основа за бъдещия ни социален живот и дълбоко съжалявам, че се разделяме.
Благодаря специално на класната ми ръководителка Елена Ранова. Тя има правилен подход не само към учебния процес, но и към нас – нейните ученици. Търпението, което проявява, изисква много нерви, но тя не се отказа от нас и ни вкара в релси, казано по нашенски. Отношението й към нас е строго изискващо, но същевременно меко и позволяващо, така да се каже. Тя ни бе и като родител в определени моменти. Отправям безкрайни благодарности към нея!
– Какви са бъдещите ви планове? Как се виждате след една година?
– Виждам се като студент в Техническия университет или в СУ „Св. Климент Охридски“. Желанието ми е да продължа да изучавам компютърни технологии.
Ще се радвам, разбира се, ако си намеря и рок група, в която да съм басист. В Самоков съм свирил в „Либърти рекърдс“ и искрено се надявам да пеем отново заедно. Благодаря на момчетата от групата, които ми помогнаха да развия усещането си към музиката. Тя заема голяма част от моя живот.
Пожелавам си още да бъдем заедно с приятелката ми. Много се обичаме с нея и тя винаги ме е подкрепяла и харесвала такъв, какъвто съм.