Евгени Генчев: „Не обичам да бягам от предизвикателствата…“

С Евгени Генчев, европейския шампион по борба /кл. стил/ за кадети, разговаря Делян Василев

Евгени Генчев е роден на 10 май 1996 г. Живее в Бели Искър. Учи в СУ „Никола Велчев”, профил „Борба”. Следващата година ще бъде 11 клас. Тази неделя, на 23 юни, той постигна най-големия успех в кариерата си – достигна европейския връх в класическата борба за кадети /категория до 100 кг/ в адриатическия град Бар, Черна гора. По-рано през годината Евгени стана, за пореден път, републикански шампион. Миналата година пък завоюва бронзов медал на европейското първенство в Катовице, Полша /категория до 85 кг/. Срещаме се с него дни след големия триумф в балканската страна.

– Честито, Евгени! Ти завоюва единствения златен медал за България на това европейско първенство! На какво се дължи това?
– Благодаря. Може би се дължи на усилията, които влагам в тренировъчния процес. Още повече, че тренирам усилено през цялата година и спазвам определен режим. Разбира се, голяма роля за този медал имат и треньорите, които са неотлъчно до мен.
– Как премина турнирът, кой съперник ти бе най-труден?
– Като цяло беше много трудно. Победих последователно арменец, турчин, руснак и на финала сърбин. Определено най-трудно ми бе с турчина. С него завършихме 0:0, но съдиите ми присъдиха победата, тъй като играх по-активно, докато той предимно се защитаваше и бе по-пасивен.
На финала нямах особени проблеми и победих по точки с 4:0 сърбина Бобан Иванович. Чувствах се далеч по-освободен и го преодолях с носене през мост и сваляне от стойка.
– Какви впечатления запамети от Черна гора?
– Бар е малък град на Адриатическо море. Нямахме много време да го разгледаме, но поне се изкъпахме в морето, водата е много чиста.
– Каква беше атмосферата в българския отбор по време на първенството?
– Тренирахме заедно с другите национали. С някои от тях се познаваме отдавна и като цяло се отнасяхме приятелски един с друг и си помагахме. Разбира се, че и по време на двубоите също се подкрепяхме и окуражавахме.
– Получи ли поздравления след триумфа?
– Да, още на тепиха треньорите ме запрегръщаха, колегите ми също ме поздравиха. Получих много обаждания от България. Специално ме поздрави и президентът на Европейската федерация по борба Цено Ценов. След като се прибрах в България, отпразнувахме подобаващо успешното ми представяне.
– Как се разбирате с треньора ти?
– С моята група, която включва около 10 души, тренираме при Юлиян Алдимиров. С него сме в много добри отношения. Той е голям специалист и знае как да се отнася с нас, обръща ни специално внимание. На Европейското пък тренирахме с треньора на кадетите Христо Филчев.
– Кои смяташ, че са силните и слабите страни в борбата ти?
– Като цяло всеки състезател си има плюсове и минуси. Тренирам усилено, за да подобря бързината и гъвкавостта си. Имам сила и издръжливост, не обичам да бягам от предизвикателствата и да се предавам.
– Какви са бъдещите ти планове?
– Определено смятам да продължа да се боря. Спортът ме учи на дисциплина, укрепвам физически, а и ментално. Вижда се, че усилията ми до момента се възнаграждават по най-добрия начин. Разбира се, не мога да излизам, когато поискам, защото поддържам режим на подготовка. Но като цяло позитивите от спорта са много повече.
Конкретно следващите ми амбиции са за медал от световното първенство, което ще се проведе през август. Разбира се, мечтая да достигна и олимпийските върхове.
– Твоят идол в борбата?
– Това е Александър Карелин. За мен той е най-добрият борец в класическия стил в историята. От българските борци ми харесват Армен Назарян, Александър Томов и други.
– Как избра борбата?
– Започнах още на 8-9 години да ходя в залата по борба. Впоследствие татко ме записа в първата паралелка по борба след 4-и клас в СУ „Никола Велчев”. Така стартира всичко. Не след дълго започнаха да идват и успехите.
– Какво правиш през свободното си време?
– Обичам да се разхождам с приятели. Нямам някакви други любими спортове.
– А кой ти е любимият предмет в училище?
– Биологията. Харесват ми още историята и географията. Класен ръководител ми е Стоилка Гелова, която ми преподава по математика. За съжаление този предмет не ми е от най-силните.
– На кого искаш най-много да благодариш след европейския успех?
– На треньорите Юлиян Алдимиров и Димитър Магаев. С тях си говорим като приятели и ми помагат не само в спорта, но и в чисто човешки аспект.
Искам да благодаря също така на баща ми, който винаги е до мен и е моята опора. Винаги следи изявите ми и ме окуражава. Той ме кара и за тренировки от Бели Искър.
Майка пък доста се притеснява, но въпреки това ме подкрепя и й благодаря за това.
– Като европейски шампион вече какво би посъветвал малките спортисти, децата?
– Нека правят това, което им харесва. И да спортуват, защото спортът е здраве. Искам да им кажа да не се отказват и да преследват мечтите си до край!

Треньорът Юлиян Алдимиров:

– Тренирам Евгени от три години и мога да кажа, че имам само добри впечатления от него, разбираме се отлично. Много отговорно момче е, слуша внимателно напътствията на треньорите и ги изпълнява. Мисля, че амбицията и упоритостта го водят напред. На тренировките се раздава максимално, не се щади. Желанието му да се развива е толкова голямо, че дори и когато е контузен, не спира с тренировъчния процес.
Успехите му се дължат най-вече на три неща – постоянство, трудолюбие и дисциплина. Все пак в нашия спорт талантът е 10 % от формулата за успех, останалото се постига с много труд и себераздаване. Благодарение на тези си качества Евгени няма равен в България. Не случайно е неколкократен републикански шампион въпреки голямата конкуренция в страната.
Не знам дали знаете, но Евгени прави първите си стъпки в борбата в общинската спортна школа. Там израства сред доказани специалисти като Иван Тодоров и Димитър Магаев, които помагат изключително много за неговото развитие.
Интересното при него е, че освен успешен спортист, е и страхотен ученик. Тази година например завърши 10 клас с отличен. И няма как да е иначе – на лагер сборовете с отбора той си носи учебниците и използва и малкото свободно време, за да чете и да наваксва с уроците.
Последното предизвикателство пред него за тази година ще бъде световното първенство, което ще се проведе в Зренянин /Сърбия/ в края на август. В момента подготвяме петима състезатели за участие в това първенство. Разполагаме с такава квота, тъй като имахме петима финалисти на републиканското първенство. Преди да заминат за Сърбия те трябва да се справят на пресявките срещу най-добрите в съответните категории в България.

Александрина Кашинова – пета

На европейското първенство добре се представиха и други самоковски представители. Александрина Кашинова се класира на призовото 5-о място в категория до 52 кг, въпреки че бе по-малка от останалите участнички. Тя се представи достойно, като се справи със съпротивата на опонентки от Молдова и Сърбия.
Владимир Стойчев не успя да преодолее първия си съперник в категория до 69 кг, но въпреки това остави също добри впечатления с показаното на тепиха. За съжаление влияние върху неговото отпадане оказаха и някои спорни съдийски отсъждания.
Юлиян Алдимиров благодари на общинската управа и най-вече на зам.-кмета Васил Сайменов, на ръководството на СУ „Никола Велчев“ и на председателите на клубовете по борба инж. Васил Оцетов и Йордан Галев. Благодарение на тяхната подкрепа, добави Алдимиров, можем да работим спокойно и да се съсредоточим върху спортната подготовка и изпълнението на нашите цели.