Поетичен антракт

Гостува ни литературен клуб „Димчо Дебелянов” при читалище-паметник „Отец Паисий”

Иван Ненов

Везни

Аз на везните дни наред поставям
със шепи разпилени часове.
Дано накрая нещо не забравя;
ако пропусна – малко то да е.

Усмихнал съм се на една тревичка;
здрависал съм се със откъснат лист;
на гладните врабчета – дал трохичка
и залези изпращал с поглед чист…

Обърканите мигове не хванах,
отлитна всеки в своя небосвод…
И на везните сам-сама остана
Надеждата – наречена живот.

Сияйна Ангелова
ученичка в Професионалната гимназия по туризъм

Моето цвете

Колко красиво беше цветето ми!
Стоях отстрани и от него идваше
ухание на добра душичка.

Цвете, цвете, вече си увехнало.
Колко време бях далеч от теб!
Уж до теб, а сърцето близо, но далеч.
Наранена съм, защото съм
ударена с цвете;
но не цвете като теб, ти си истинско,
а то не бе.

Цвете мое, пролетта настъпи,
а ти не виждаш слънцето.
Даже и да те полея с вода,
ти няма да оживееш.
Ако ти се изкрещя силно,
че те обичам,
ти отново няма да можеш да оживееш,
защото не можеш да ме чуеш.

Не ми се иска да те изхвърля,
не мога да изхвърля нещо,
което е част от моето сърце!

Теменужка Веселинова
ученичка в ОУ „Митрополит Авксентий Велешки”

Аромат на роза

Аромат на рози имаш ти.
Само твоя аромат
ми стига и вече
забравям за всичко
зло в тоя свят съсипан.

Ти единствено запази
невинността си.
Ти летиш като птица.
Чиста си като роса.

И невинна
като капка сълза.
Готова съм на всичко
за теб.

Отиди си, но аз ще
те чакам,
сестрице моя.

Обичам те безумно.
Обичам те, мое слънчице.
Моя луна. Мои звезди…