Неповторимият

18 юли – 176 години от рождението на Васил Левски

Навярно всеки народ си има една личност, без която не може да си представи своята история.
Появата на Левски в нашето съзнание беше едно премисляне на цялото дотогавашно развитие, което сякаш търсеше да се прероди. Той се появи на този свят като символ на прераждането на България, като неин вечен морал и съвест. Като притежание на историята и частица от всички нас. Той присъства като съдба, като урок, който всеки чете по своему.
Каквато и дума да вземем, от който и език да я вземем, все няма да ни стигне силата, такъв човек като Левски да обхване.
Стои пред нас и колкото повече годините ни дърпат от него – толкова повече той ни придърпва към себе си…
Историците търсят в него образци на революционните добродетели. Етиците – на моралната чистота. Писателите – на завършената обаятелност. Всяка наука, всеки занаят, всяко време искат да направят Левски свой.
Той лумна в народната душа – защото страшно й беше нужен олтар, пред който да отговори на всичките свои въпроси, на всичките свои потреби, да покаже всичките свои способности.
Цялото същество на Левски иде да ни покаже какви са мечтите на българина и революционните му урагани, песента му каква е, упованията му какви са.
Той е наситената жажда на един народ да се познае. И нищо, че не можем да повторим образа му.
Човек най-много тачи онова, което не се повтаря.

Теменужка Янкова