Боян Софин за любовта към природата и… ориентирането

Боян Софин е роден на 8 април 1995 г. В кариерата си като спортист има десетки отличия. Наесен ще бъде в 12 клас в Професионалната гимназия по туризъм. Класен ръководител му е Росица Пенева, а любим предмет – географията.

През последните години и десетилетия Самоков стана популярен в страната и с успехите си в един по-нетрадиционен и наглед не чак толкова познат спорт – ориентирането.
Всеки човек притежава слабо или силно развита ориентация. Ежедневно попадаме в ситуации, в които ни се налага да се ориентираме как по-бързо да стигнем от точка А до точка Б – кой маршрут да изберем; с какъв транспорт да се придвижим; кой може евентуално да ни помогне. Но знаем ли какво всъщност се крие зад названието „ориентиране“ като вид спорт? А, има ли разновидности, всеки ли може да тренира? Помага ли практикуването на този спорт в делничния ден?
За да открием отговорите на тези въпроси се срещнахме с Боян Софин – младежа, който накара спортната общественост в страната и специално интересуващите се от ориентиране да разгърнат картата на България и да потърсят Самоков. Или най-малкото да напишат в Гугъл: „Ориентиране Самоков“.
Семейство Софини ме прие за свой гост в края на миналата седмица. Чувствах се комфортно в компанията и разговорът потръгва някак непринудено.
Естествено, като всяко нещо, и успехите на Боян си имат начало. Как и кога е започнал да се интересува от този вид спорт, който е иначе толкова непознат и далечен за мнозина?
„Стоил Васев, лека му пръст, който бе треньор по ориентиране, влезе в мой час в училище и запозна всички ни с основите на ориентирането. На мен лично ми стана интересно и откликнах на неговата покана. След няколко тренировки обикнах този спорт, а вече дори го чувствам като неразделна част от мен“, спомня си Софин.
Питам го все пак кога е било това. Замисля се известно време и след кратко обсъждане с баща му стигат до извода, че най-добре е да проверят датата на първия медал. Таткото започва да рови из дузините отличия на своя син. Стартира от бронзовите медали, след което преминава към сребърните. В този момент Боян се обръща към него: „Търси при златните медали!“ Оказва се, че първото си отличие, при това златно, момчето е завоювало още през първата си тренировъчна година – на 10 септември 2005 г. става шампион за младежи в надпреварата за купа „Витоша“. Следва забележителна поредица от успехи, последният от които е само преди месец в Дряново.
Преди да се захване с ориентирането, Софин е тренирал волейбол, но в един момент му се налага да избира между двата спорта. Намира бързо отговора за себе си. От последвалите безспорни успехи заключаваме, че е направил правилният избор.
„От малък ходя по Рила. С татко често излизаме на разходки, да берем гъби и билки. Ходим и на риболов. Именно контактът на този спорт с природата бих казал, че ме привлече. Може да се каже, че хобито ми се слива със спорта, който обичам“, радостно констатира Боян.
И няма как да е иначе – баща му, Васил Софин, е запален планинар. Често прави неколкодневни преходи из Рила. Редовно може да бъде засечен и в Лаго, на Ридо, по Пашаница и други близки местности в търсене на билки, гъби, малини, ягоди…
„Още когато Боян беше на две години го качих на конче и го заведох за гъби на Боричо. Спомням си, че той ги береше с корените, а аз го поправих и му показах, че не трябва да прави така, за да има гъби и догодина. Явно тези наши излети са се запечатали подсъзнателно в душата му и дори и след като вече израсна, той не спира да търси близостта на природата“, пояснява гордият татко.
Боян разказва пък как се провеждат самите състезания:
Състезателите стартират през две минути индивидуално. По маршрута на картата има контролни точки, които трябва да бъдат маркирани от участващите в определен ред. Това става чрез електронна система. Разбира се, трябва да се стремим да ги отчетем възможно най-бързо, за да преварим колегите си. Подходът към контролните точки е от голяма важност, тъй като трябва да е съобразен с релефа на местността. Именно тук се правят големи разлики между състезателите. Задължителните атрибути на ориентировачите са карта, компас и описание на какво са поставени контролните точки по трасето.
„Любопитно и малко комично е, че на първото си състезание бях дисквалифициран, тъй като отбелязах контролните точки в разбъркан ред. Дотогава и аз не бях наясно с точните правила”, спомня си с усмивка Боян.
Освен дневното ориентиране, други разновидности на този спорт са нощното ориентиране, ски ориентирането и коло ориентирането.
Самоковецът не участва единствено в коло ориентирането, тъй като нашият клуб по ориентиране „Соколец“ няма финансови възможности.
„Любимо ми е ски ориентирането. Интересното при него е, че има голяма доза близост с биатлона. Разликата е, че след ски бягането по трасето, което е предварително утъпкано с моторни шейни, ние трябва да отчетем контролните точки, а не да стреляме на рубежа. Все пак имам медали и от трите разновидности на този спорт, в които съм участвал”, споделя още Боян.
Питам го колко медала е спечелил общо от състезания. Отговаря, че са над 50, но колко точно, и самият той не знае. Налага се дълго да преброяваме отличията. В крайна сметка се оказва, че стаята си Боян е окичил с 18 златни, 17 сребърни и 19 бронзови медала!
При това липсват два – сребърен и бронзов; негови приятели са обещали да му ги предадат, след като се е наложило на медалиста да напусне по-рано две състезания. До този момент обаче така и не е случил да си ги види…
А кои са най-ценните му отличия? Това са златото от международния турнир в Баина Баща, Сърбия /2007 г./, както и среброто за двете втори места в надпреварата за купа „България“ /2008 и 2009 г./.
„Разбира се, незабравимо за мен ще остане състезанието по ски ориентиране в Боровец през 2009 г., когато завърших първи във всичките проведени дисциплини и прибрах и четирите купи“, сияе младокът.
Не е за вярване, но в момента Боян няма треньор и се налага сам да изпълнява тази функция. Признава, че не му е никак леко, тъй като не знае какво да тренира и на кое точно да наблегне в тренировъчния процес.
„Изтеглих си една програма за тренировки от интернет. Много е добра, но не може да замести липсата на треньор. Тренирам предимно за физическа издръжливост. Всеки ден тичам по 10 до 16 км. Най-често бягам до Сефер чешма, из Лаго или по Ридо. На стадиона пък провеждам интервалните тренировки”, обяснява спортистът и треньор по неволя.
Сега, в края на юли са състезанията за купа „България“. Те ще се проведат в Родопите – между Велинград и Сърница. В тях ще участва и отбор от клуб „Соколец” с председател Георги Чешмеджиев. Цел номер едно на Боян е да вдигне купата на турнира.
Световното първенство за юноши /отборно/ през 2014 г. пък ще се проведе край Самоков и Боровец. Софин се надява националният ни отбор да покрие норматива за участие в първенството и да направи пробив именно на родна сцена.
Какво му предстои след това?
„Надявам се след година, когато завърша средното си образование, да вляза в НСА със специалност „Ориентиране“. Иска ми се да продължа да се занимавам с този спорт. Дали като състезател или треньор – времето ще покаже”, заключава актуалният първенец на самоковското ориентиране.