И ветераните могат да дадат много на обществото

Незабелязано годините минават и човешкият организъм отстъпва пред законите на природата. Сега, когато съм на 89 години, чувствам как с всеки изминал ден много от функциите на моя организъм работят на все по-ниски обороти. Хората от селото, в което живея – Голямо Дряново, Казанлъшко, ме срещат на улицата малко прегърбен, но все още вървя…
Ех, няма ги младежките години! Аз съм доволен обаче от моя живот, който протече многообразно, но винаги с положителни резултати. По-подробно всичко за него е описано в книгата „Всеотдайност” на Христина Василева.
Искам обаче да се спра на последните години и десетилетия, когато живея в селото. С моята съпруга Цанка Пенчева Тотева, която вече не е сред живите, работехме като преподаватели в НСА „Васил Левски” през годините до пенсиониране – 1948-1998 г. През този период станах заслужил майстор на спорта и заслужил деятел на физкултурата. След пенсионирането решихме да се установим на постоянно жителство в родното село на съпругата ми – Голямо Дряново. Вече много години аз живея и се изявявам тук.
Обикнах селото заради неговите природни и климатични дадености. Обикнах и хората заради тяхната любов към земята, към селския труд, заради тяхната любезност и висок патриотичен дух. Обикнах селото и заради неговата гериочна история.
С моята съпруга прегърнахме селската действителност, като влагахме много енергия. Садяхме картофи, домати, чушки и друг зарзават, развъдихме овце, кози, зайци, кокошки, гледахме и прасета. И всичко това – с любов. Насадихме и овощни дръвчета. Отглеждането им е трудоемка работа, но на мен ми доставяше удоволствие. Научих се да ашладисвам, да облагородявам овошките.
Научих се на „акушерство” край бременните овце и кози, овладях майсторлъка да пася стадото овце на селото. През лятото изкарвах овцете рано сутрин и се завръщах вечер към 21 ч. Овчарлъкът ми остана като приятен спомен. Спомням си как някои от местните хора, когато прекарвах стадото през площада, подвикваха шеговито: „Професоре, да не забравиш някоя овца!…”
Успоредно с многостранната селскостопанска работа в частното стопанство, се включих активно и в разнообразна обществена дейност. Станах член на читалището, на продоволствената кооперация, на движението на русофилите, на кметския съвет, на организацията на офицерите и сержантите от запаса, на местната организация на БСП. Моето членуване в тези организации не беше формално. Вземах активно участие като редови член, а в много случаи и като член на ръководните органи. Продължително време бях председател на организацията на социалистите. Активен деец бях и съм на Българския антифашистки съюз.
Намирах време да организирам и учениците по време на техните ваканции в спортни занимания по колоездене, волейбол, футбол и др. По моя инициатива с участието на учениците построихме футболно и волейболно игрище. Многократно организирах с учениците велопоходи до с. Шейново, гр. Шипка, с. Ясеново, гр. Казанлък. Походи с велосипед организирах и за възрастни хора – пенсионери.
Като председател на русофилите организирах за членовете на движението посещения на тържествата на вр. Шипка, на музея в Казанлък, на традиционния събор край яз. „Копринка” и др.
Като председател на организацията на БСП в Голямо Дряново в продължение на много години организирах участия на жители на селото в тържествата на вр. Бузлуджа по случай годишнините от провеждането на учредителния Бузлуджански конгрес на партията.
Да бъда обществен деятел и да служа безвъзмездно на хората наследих от моите родители.
Благодарен съм на всички местни жители, които са участвали рамо до рамо с мен и са ме подпомагали при изпълнението на различните благородни дейности. С настоящата публикация изпълнявам едно свое лично морално задължение пред тях.
По-долу цитирам и мнението за моята дейност на Д. Димитров от името на ръководството на кооперацията в Голямо Дряново:
„Проф. Дражев е член на потребителската кооперация в селото ни повече от 20 години. Всяка година той увеличава, макар и с малко, своя дялов капитал. Винаги при годишните отчети на кооперацията той активно участва в обсъждането на нейната дейност. На последното отчетно събрание се повдигна въпросът за необходимостта да се положат усилия за приемане на нови членове. По този проблем отношение взе и проф. Дражев и предложи всеки член-кооператор да запише поне един член измежду своите деца и внуци. Наскоро Д. Дражев сервира голяма изненада на ръководството на кооперацията. Той предложи за член-кооператори своята дъщеря Лиляна, внучката Христина и правнучката Изабела, която е на 1 година и е най-младият член-кооператор. Проф. Дражев внесе и определената сума за начален дялов капитал на новите членове. Възможно ли е по този пример да увеличим членовете на кооперацията? Няма съмнение, че е възможно!”

проф. Димитър Дражев
почетен гражданин на Самоков